Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър едва не станала първият световен лидер от времето на Първата световна война, която санкционирала употребата на химическо оръжие.
Според разсекретените архивни документи, на които се позовава вестник Financial Times, британският премиер сериозно разгледала възможността да се използва химическо оръжие срещу президента на Ирак Садам Хюсеин по време на нахлуването на иракските войски в Кувейт през 1990 г.
По онова време, отбелязва изданието, пълномощията на Тачър били към края си и тя активно се опитвала да настрои западните и арабските страни срещу иракския лидер.
Според оценки на ЦРУ, иракската армия можела да използва химическо оръжие, ако трети страни се опитали да ги изтласкат от окупираните територии. В тази връзка Тачър настоявала, че следва да се заплаши Ирак с аналогични ответни мерки.
«Ние следва да определим какъв ще бъде нашият отговор, заявила тя през октомври 1990 г. по време на беседата си със заемащия по онова време поста министър на отбраната на САЩ Дик Чейни. — Ако ние искаме да предотвратим използването на химическо оръжие, заплашвайки с аналогични ответни мерки, но ние би следвало да имаме готово химическо оръжие».
Но Чейни, според протокола от разговора, отговорил на Тачър, че планът е рискован, заявявайки, че Джорд Буш старши «изпитва особено отвращение от химическото оръжие».
Макар окончателното решение да не било прието, военачалниците от САЩ получи инструкция «да са готови за мащабно използване на конвенционално оръжие в отговор на химическа атака».
Отчасти това било свързано още и с това, че американските военни «нямали опит» в употребата на химическо оръжие.
Разсекретените документи от архива доказват, че Тачър е убеждавала САЩ да не гласуват за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН по провеждането на военна операция, защото това би помогнало на «Ирак да разбере плановете» за предстоящото нахлуване.
Британският премиер била толкова обзета от идеята, че не уведомила практически никой от правителството за подготовката за военната интервенция.
«Колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре», написала тя.
След края на военния конфликт през 1991 г., когато Кувейт бил освободен в резултат на операция на международната коалиция начело със САЩ, Тачър признала, че е била дори готова да използва ядрено оръжие, но без да споменава в мемоарите си за намерението си да прибегне до химическо оръжие.
Тя написала също, че «един от малкото постоянни поводи за съжаление» за нея е бил фактът, че е наблюдавала освобождението на Кувейт, намирайки се НЕ в креслото на премиер на страната.
Тя дори нарекла неспособността да се разоръжи Ирак «грешка, която е била предизвикана от стремежа от самото начало да се реши всичко чрез международен консенсус».
Петя Паликрушева-Иванова за News Front