Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви по време на дискусия за бъдещето на Европа, че много неща в България са се променили в положителна насока от последното му посещение у нас преди две години. Всичко се е подобрило — и върховенство на закона, има реформа в образованието, което е изключително важно, изтъкна той и добави в списъка на добрите резултати темповете на усвояване на средствата от еврофондовете от страната ни.
Юрки Катайнен обаче направи и уговорката, че понякога е много трудно да се следи развитието на една страна, когато си извън нея. Не мога всеки ден да следя какво става в България, но това го правят други служби на Комисията, допълни той.
Сред ключовите за страната ни въпроси участниците в дискусията се интересуваха от позицията на ЕК за условията за финансиране с европейски средства, членството на България в Еврозоната, темата за обща отбранителна система в Европа, върховенството на закона.
Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен каза, че все още няма официално предложение, но се обмисля обвързване на еврофинансирането с реформите в съответната област в европейските държава. Мисля, че това е много справедливо, защото всички страни-членки трябва да правят тези реформи постоянно, смятам, че това е насърчително условие и ще бъде заложено и в бъдеще, каза Юрки Катайнен.
По темата за Еврозоната Юрки Катайнен заяви, че българската валута ще бъде еврото, защото така е според договора за присъединяване към Еврозоната. Това означава, че всички очакват от България да се движи по-бързо към членството в тази зона, но начинът, по който ще стане това е в ръцете на ЕЦБ, а България трябва да отговаря на определени критерии, сред които един от най- важните е устойчивостта на финансовата и банковата системи. Катайнен смята, че за България е по-добре сега да направи реформите, а не след като влезе в Еврозоната, защото така тя ще влезе там по-силна, отколкото е сега.
Юрки Катайнен посочи, че е сигурен, че много страни-членки на ЕС желаят сътрудничество в отбраната. Според него първо то може да се изрази в създаването на постоянни структури за управление на кризите, за сътрудничество в киберсигурността, киберотбраната. Коментирайки това, Катайнен подчерта тясното сътрудничество с НАТО и посочи, че НАТО е основният източник на териториална защита на повече страни от ЕС.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който също участва в дискусията, посочи, че сложна ще е политическата част от процеса, а не техническата. Общите европейски действия в отбраната не могат да се движат нито в противовес, нито без НАТО, смята вицепремиерът.
Темата за бъдещето на Европа не е само дискусия, която ще се води на най-високите нива, това е дискусия, която трябва да обхване всички ни и да се съсредоточи върху нашите ценности, изтъкна Катайнен и продължи с убеждението си, че само, ако работим в името на тези ценности, сред които е и поддържането на върховенството на закона, единство тогава Съюзът ще остане силен. Разтревожен съм, че тези неща са подкопани в част от страните-членки, допълни той.
В отговор на въпрос вицепремиерът посочи, че според него не бива да има ограничения как и за какво се харчат европейски средства от фондове, механизми и инструменти, включително за нуждите на съдийски и прокурорските съсловни организации, но според него по отношение на средствата от други източници разговорът е различен/БТА
