Иракските кюрди стартират кампания във Вашингтон тази седмица, за да получат правителствената подкрепа на САЩ за независимостта си преди референдума от септември. Но Багдад е против преговори за отделяне и с ангажирането на САЩ към политика на „Един Ирак“, това ще бъде трудна задача.
Фалах Мустафа Бакир, председател на отдела за външни отношения на Кюрдското регионално правителство, заяви по време на пътуването си до Вашингтон, че посланието, което той се надява да представи пред американските си колеги е, че „независим Кюрдистан е решение, а не проблем“.
„САЩ могат да играят много важна роля“, заяви Бакир. „Те имат и влиянието, и инструментите, за да бъдат посредници, за да накарат Ербил и Багдад да започнат преговори“, посочи той.
Иракските кюрди, които са концентрирани в автономния северен регион на страната, от отдавна страдат под централизираната власт. През 90-те години на ХХ век, по времето на Саддам Хюсеин тя бяха жертва на геноцидна кампания, която накара стотици хиляди кюрди да избягат в планината за безопасност.
През 2005 г. иракската конституция установи автономно Кюрдско регионално правителство (КРП), което получи международно уважение за ролята на неговата Пешмерга в борбата срещу „Ислямска държава“.
Но много кюрди вярват, че Багдад не уважава правата им. Според конституцията на кюрдския регион се падат гарантирани 17% от бюджета. През 2014 г. след спор относно продажбите на петрол тогавашният иракски министър-председател Нури ал Малики отказа да изпрати необходимите пари, предизвиквайки финансова криза.
През юни 2017 г. президентът на КРП Масуд Барзани обяви, че регионът ще проведе референдум на 25 септември, при който близо петте милиона жители на Иракски Кюрдистан ще отговарят с „да“ или с „не“ на въпроса „Искате ли независим Кюрдистан?“
Това не е първият случай, в който Барзани свиква референдум, но този път положението е различно. Кюрдите са вече добре познавани и харесвани. И за разлика от неформалния референдум от 2005 г., в който кюрдите гласуваха масово за независимост, този референдум е официално провеждан от регионалното правителство.
„Който и да седи в Багдад, иска да завземе цялата власт и да контролира всичко“, заяви Бакир, добавяйки, че кюрдите никога не са били третирани като истински партньор. Но САЩ са развили това, което Ербил смята за равни отношения и Бакир се надява да се възползва от тези отношения по време на посещението си.
„САЩ откриха, че кюрдите са техните най-добри приятели и съюзници – и при изграждането на демокрацията, и в борбата срещу тероризма, и в грижата за бежанските общности, и в грижата за малцинствата“, добави той.
Досега Бакир се е срещнал с директора на отдел „Близък изток“ към Съвета за национална сигурност на САЩ Дерек Харви, с действащия помощник-секретар на бюрото по близкоизточни въпроси на Държавния департамент Стюарт Джоунс, със специалния пратеник на САЩ в коалицията, бореща се срещу „Ислямска държава“ Брет МакГърк и с членове на комисията в Конгреса на САЩ по външните работи.
И все пак САЩ едва ли ще застанат на страната на КРП. Американските политици често сочат, че силен, стабилен, обединен Ирак е най-добрия залог за региона в борбата срещу тероризма и предотвратяването на завръщането на „Ислямска държава“ и подобни екстремисти. Вашингтон също така се притеснява от реакцията на съседните страни като Турция и Иран, които смятат създаването на кюрдската държава като заплаха за съществуването си.
„Американците не искат този допълнителен източник на натиск“, заяви Ранда Слим, директор на отдел в Института за Близкия изток на САЩ, добавяйки, че дори и решително „да“ като резултат от допитването няма да промени мнението на Вашингтон.
„След референдума, позицията на американците ще бъде същата като настоящата: че не е добър, че не е проведен в точното време, че е по-добре регионът да бъде цял, а не разделен“, добави тя.
Не е и задължително Барзани да се надява, че ще може незабавно да обяви независимостта. Волята му да играе дългосрочна игра увеличава възможностите му. Референдумът през 2005 г., въпреки че нямаше правна тежест, засили преговорните позиции на кюрдите по време на дебата относно новата конституция на Ирак, който установи статута на Иракски Кюрдистан като единствения автономен регион на страната.
Гласуване с „да“ на референдума през 2017 г. може да направи същото и за различните преговори между Ербил и Багдад, и за парламентарните избори в Ирак през април 2018 г.
„Барзани ще върви бавно към независимостта“, смята Николас Херас, член на Центъра за нова американска сигурност. „Барзани може да използва твърдото „да“ на референдума. Това „да“ ще му даде политическа тежест“, добави той.
Засега потенциалното барутно буре на кюрдската независимост няма да се подпали и по-трезвите глави ще надделеят. „Всички страни пристъпват към въпрос неконфронтационно“, смята Слин. „И двете страни, особено кюрдите, привикват САЩ към тристранен процес по отношение на диалога между Багдад и Кюрдистан“, добави тя.
Външният министър Бекир вярва, че близкото партньорство, което Ербил и Вашингтон са развили през последните няколко години и техните споделени ценности са причината това партньорство да продължи, докато Иракски Кюрдистан следва независимостта.
„Народът на Кюрдистан се надява, че САЩ ще се застъпят за ценностите, принципите и приятелството, което развихме“, заяви Бакир.
Превод и редакция: Виктор Турмаков, Фокус
Foreign Policy