Тристранната среща между лидерите на Гърция, България и Сърбия, която се проведе Солун на 13 юли, предизвика истинска буря в медиите в Скопие.
Причината бе свързана с изявленията на сръбския президент Александър Вучич, с които той подкрепи изказаната по-рано позиция на министъра на външните работи Ивица Дачич, че би било погрешно управляващите в Белград да признаят Македония под конституционното й име. В допълнение министър-председателят на България Бойко Борисов подчерта съвсем ясно, че европейският и евроатлантическият курс, който Скопие поема, трябва да премине през намирането на взаимно приемливо решение на т.нар. спор за името.
Според «Плус Инфо» «в хода на срещата им в Солун, Ципрас Вучич и Борисов подчертаха, че стабилизирането на Македония и същественият диалог за намиране на взаимно приемливо решение на спора за името са предпоставка за пълната подкрепа на Гърция, Сърбия и България за евроатлантическата перспектива на страната».
На свой ред телевизионният канал «Телма» коментира, че «на тристранната среща в Солун, е подновена оста Атина-Белград…. След добрата новина от Триест, над Скопие сега се изля студен душ от Солун и от региона, или поне от най-малко двама от тримата участващи в срещата».
Новото правителство на Скопие се опита да надвие както гръцката, така и българската страна с «приятелство» чрез Договор за добросъседство, който се очаква да бъде подписан на 2 август, без всъщност да приеме, че трябва да преговаря по въпроса за името и да избяга от националистическия дух на Никола Груевски, който всъщност доминира в политическата мисъл и на новото македонско правителство.
Очевидно разчитайки на защитата на някои страни от Европейския съюз и на САЩ, правителството в Скопие смяташе, че ще бъде в състояние да промени дневния ред още от първия ден на управлението си и да спечели гърците, без да се налага да жертва каквото и да е било от негова страна.
В Скопие наивно вярваха, че блокирането на Гърция от участие в конференцията за Западните Балкани в Триест ще павира пътя за решение относно европейския и евроатлантическия курс на страната. Те погрешно сметнаха, че изявленията на германския заместник-външен министър Михаел Рот ще укрепят позицията на страната и ще окажат натиск върху Гърция.
Но реалността е различна от мечтите и надеждите, които са култивирани с помощта на някои от европейските партньори на Гърция в спора за името за Македония, като по този начин подхранват националистическите и иредентистки стремежи.
Тристранното сътрудничество между Гърция, България и Сърбия плаши македонците, защото може да ги постави в условие на изолация по въпросите, които засягат развитието на Балканите. С всички натрупани икономически проблеми, изолацията на Скопие ще доведе до верижна реакция, която ще хвърли страната на ръба на политическата нестабилност с непредвидими последици.
Макар в тристранното сътрудничество да не е заложена идеята за изнудване на Македония, то дава шанс на Скопие да се погрижи за собствената си сигурност и просперитет, и възможност да промени вънщнополитическия си курс, който да отвори път за развитието на страната.
Уловката се крие в това, че новото македонско правителство трябва да проумее това и да не попада в капана, заложен от някои «покровители» на Европейския съюз — като Никола Груевски, който не само претърпя изборна загуба, но и попадна под съдебно разследване, което може да доведе до край на политическата му кариера.
Политическото ръководство на Скопие трябва да разбере, че политиката е изкуство на изпълнимостта.
Източник Фокус