Марена Вачкова, секретар в читалището в село Радилово в интервю за Радио „Фокус“ – Пазарджик.
Фокус: Разкажете ни повече за благотворителната дейност на Емили Странгфорт за населението от южнобългарските земи?
Марена Вачкова: Жестокото потушаване на Априлското въстание в България предизвика истински морален шок в целия свят. В Русия, Италия, Франция, Австро-Унгария, Съединените щати и Англия се разгръща обществена кампания безпрецедентна по своя мащаб и резултати.
В нея участват представители на всички социални групи на управляващи и опозиция от политическия елит. Важна страна на отзвука от въстанието е кампанията в помощ на пострадалите българи в Англия. Особено енергична е благотворителната дейност на лейди Емили Странгфорт за населението от южнобългарските земи.
Фокус: Коя е Лейди Странгфорд и откъде намира средства, за да разкрива лечебни заведения в България?
Марена Вачкова: Виконтеса Емели Странгфорд е родена през 1826 година, дъщеря е на английския адмирал Франсис Бофорт. След завършване на висшето си образование се отдава на писателска и обществена дейност и като резултат от многобройните й пътувания издава книгата „Пътуване на Изток”.
Непосредствено след Априлското въстание лейди Емили Странгфорд отправя апел към английската общественост и европейските чужденци в Цариград за подпомагане на българите. Покъртена от българските страдания тя създава фондация за набиране на средства.
Към събраните пари прибавя и почти всички свои, семейни и лични спестявания и събрала около 30 000 английски лири с които тя купува храна, облекло, медикаменти и покъщнина. Заминава за Цариград където се среща с Едвин Пиърс, Макгахан, Юджийн Скайлер, Екзарх Антим І, които с благодарност й пожелават успех и лейди Странгфорд не само успява да събере тези 30 000 лири, които за времето си са една голяма сума пари, но и идва лично в България, за да разпредели помощите за бедстващите българи в Пловдивско и Пазарджишко.
От септември 1876 до април 1877 година тя разгръща и обикновена дейност. С помощта на английски и български сътрудници разпределя храна, облекла, завивки, домашни съдове, сечива, семена за посев на български семейства от 59 пострадали селища обиколени при това в живеещ в страната американски мисионер Джеймс Кларк.
Фокус: Лейди Странгфорд открива една от шестте си болници в Радилово. Разкажете повече за това?
Марена Вачкова: Вследствие на лошите битови условия след Априлското въстание 1876 година във всички села и градове в Пазарджишко и Пловдивско, които тя посещава, се появява епидемия от коремен тиф и дезинтерия с висока смъртност. За лечение и ограничаване на епидемията тя осигурява средства, с които бързо се изграждат шест болници в Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Петърч.
Същевременно отправя апел към Англия да бъдат изпратени лекари и медицински сестри и в отговор на горещата и молба в българските земи пристигат четирима лекари и осем медицински сестри, млади хора, доброволци дошли от далечна Англия да работят благотворително в името на човешкия дълг.
Този медицински екип говори само английски и за преводачи са привлечени ученици от Американския колеж от Самоков. През втората половина на месец октомври лейди Странгфорд тръгва за Батак. На път за Батак тя пристига в Пещера, където престоява два дни в дома на Константин Пунев, докато се намерят кираджии да пренесат огромният й багаж. Пристигайки в Батак пред очите й се разкрива ужасната гледка.
Цялото село е опожарено, няма нито една запазена сграда, както тя пише по-късно. Край изгорелите къщи има все още непогребани трупове, почти разложени, въздухът е отровен от тежката миризма. Оцелелите, предимно жени и деца се движат, като призраци в тази гробница за мъртви и живи хора.
Липсва храна и подходящо облекло, а наближава зимата, почти всички са болни от тиф. Тя се приспособява към тези трудни условия и заживява в едни много мизерни условия. По нейна инициатива са възстановени няколко чарка за производство на дървен материал, необходим за построяване на временни жилища.
Поправена е и една от водениците, която започва да мели жито. Всичко това спомага батачани отново да се съвземат, да възстановят някои стаи от училището и да приберат в тях децата. Много важно нещо за лейди Странгфорт е да построи болница, обслужвана от лекари и медицински сестри и за тази цел осигурява необходимите средства от събраните по-рано от нея. След около месец болницата е построена по английски образец. Следващото място, където продължава благотворителната и насърчителна дейност на английската аристократка, е село Радилово.
За пръв път лейди Странгфорд среща името на Радилово в дописките на Макгахан, който описва видяното така:
„Ние току що минахме през село Радилово, което беше на пътя ни за Пещера, където спряхме да пренощуваме с намерението да продължим за Батак утре сутринта. Радилово е изглеждало много благоустроено малко селище. То е имало 160 къщи, от които нито една не е останала здрава след въстанието. Когато хората се завърнали по своите димящи домове, видели, че всичко е ограбено.
Впечатлена от писанията на Макгахан, лейди Стратгфорд специално заминава за Радилово и със събраните средства от благотворителната кампания тя построява болница през ноември 1876 година. Тя е единствената запазена болница от онези трагични дни и месеци. Както баташката болница, така и тази в Радилово, се е състояла от четири големи помещения на площ от 138 квадратни метра и тук работят безрезервно, всеотдайно с много обич екип от лекари и медицински сестри.
Можем само да гадаем какво им е струвало да обърнат гръб на лукса в Англия и удобствата в английските болнични заведения. Участвайки в мисията, въпреки тежките условия, превързват ранените селяни, оказват медицинска помощ на пострадалите.
Особено големи са грижите на болните от коремен тиф и дизентерия. Известно е името на една медицинска сестра София Нерпач. Тя намира смъртта си при изпълнение на своя лекарски дълг и нейна надгробна плоча има и сега в олтара на църквата в селото. В Радилово лейди Странгфорд дава стопански инвентар, дрехи, покъщнина и медикаменти. В двора на болницата е създадена и обществена кухня за останалите без дом, без семейства, без покъщнина радиловци.
Пренебрегвайки трудностите при пътуване при зимни условия в продължение на половин година тя се намира там, където е необходима нейната утеха и топла дума. Лейди Странгфорд оказва помощ на 59 опожарени и опустошени български села.
След завръщането си в Англия лейди Емили пише:
„На нищо не съм гледала с такова задоволство, както на шестте болници, които построих. Общо мога да кажа, че ползата от тях беше огромна“.
Още по онова време тя получава множество благодарствени писма и адреси, а Иван Вазов и Петко Славейков й посвещават свои стихове.
Лейди Емили Странгфорд умира на 5 март 1887 година в Англия, но тя ще продължи да живее в душите и сърцата на българския народ в спомените на хората от Батак, Радилово, Карлово, Панагюрище, Петърч, Перущица и в нашата памет.
Албена ЖИЛЕКОВА, Фокус