Бисмарското G20 в Хамбург
Западът вече не машината, която може да налага световния ред. Той вече не определя темпото: той вече не е единственият цивилизационен еталон, пише Рено Жирар за
Срещата на G20, обединяващ държавните глави и тези на правителствата на най-икономически развитите страни в света, която се проведе в Хамбург, порази умовете.
Преди всичко визуално – телевизионният образ има голямо значение в съвременната геополитика, телевизионните зрители от целия свят бяха поразени от жестокостта на младите хора, протестиращи против системата: те палеха автомобили, разбиваха витрини, хвърляха камъни по полицаите в славния град Хамбург, бивш център на социалдемокрацията, се казва в статията.
“Всъщност, ние присъствахме на завръщането на бисмарското управление в реалната политика, когато държавите можеха да създават алианси в зависимост от интересите си, твърди журналистът.
Спомняме си, че между двата Берлински конгреса от 1878 и 1885 г. канцлерът Ото фон Бисмарк успя последователно да направи три различни алианса”.
“Когато срещата на върха се събра за първи път във Вашингтон през ноемри 2008 г. по инциатива на президента Саркози, G20 при явното доминиране на запания блок, пък макар американският лидер от небрежност да прокира планетарна финансова криза.
Този западен блок днес изчезна, твърди Жирар
Когато немският канцлер призовава ЕС “да се хване за ръце”, Меркел предложи на партньорите си да излязат извън американската опека.
Това е свързано с факта, че Тръмп внушава на Меркел не по-малко силно отвращение, отколкото Путин.
Със своето излизане от Парижкото съглашение по климата американският лидер се отдалечи от своите западни партньори”, пише изданието.
“Западът, като пространство на общи ценности, съществува както и преди, но той вече не е машината за натрапването на световния ред”, продължава авторът.
Такива държави, като Китай, Русия, Индия, Турция, Индонезия, гледат на Запада с все по-нарастващо внимание.
В новата система в стил Бисмарк Германия и Китай поеха неформалното ръководство – като кръстоносен поход срещу протекционизма, защото те са двата най-крупнни световни износители, отбелязва журналистът.
“Заради сирийската война фактически бе изграден алиансът между три велики държави, които взеха решение незабавно да унищожат ИДИЛ – това са Русия, Америка и Франция.
Саудитска Арабия, която е член на G20, макар да е твърде ненадеждна страна, не успя да проникне в тази група.
При лаборатория анализ на оръжието, открито сред бойците от ИДИЛ, неотдава бе установено, че голяма част от него е пристигнало от воените заводи, разположени на територията на екс-Югославия и платено от саудитите през 2013 г”, пише авторът.
“Турция, друга сунитска мюсюлманска държава и член на G20, охотно отвоюва от своя нов враг ИДИЛ сирийския град Рака, но неформалните съюзници, които по този въпрос са Америка и Русия, приветствайки я, предпочитат да оставят тази задача на прогресивните кюрди и умерените араби в региона”, се казва в статията.
Петя Паликрушева за Nеws Front
Източник: http://www.lefigaro.fr/vox/monde/2017/07/10/31002-20170710ARTFIG00309-renaud-girard-hambourg-un-g20-bismarckien.php?redirect_premium