Проф. Гиндев: БГ антикомунистите са исторически мародери и рентиери, дерибействат в клоаката на Глобалния проект

По въпросите за комунизма и антикомунизма има огромна литература и трябва само да се чете. Това не е случайно, тъй като комунистическата идея възниква в ранните години на човешката цивилизация, като неизбежно човешко чувство непосредствено свързано с производството и възпроизводството на човечеството като вид. От този момент диалектичното противоречие между „искам” и „трябва” бележи възходящия път на човешкия прогрес.

През ХІХ век Карл Маркс и Фридрих Енгелс ще поставят под вековния човешки стремеж към справедливост основите на съвремената наука.

Нека да се върнем към началото на така наречения български „преход”, към 1990 г. В България пристига на официално посещение държавният секретар на САЩ Джордж Бейкър, като част от неговото европейско турне по социалистическите страни. Казват, че на срещата с българското държавно ръководство и с ръководството на Българската комунистическа партия той казва :

А сега вас какво да ви правим ? Малка атомна бомба ли да ви хвърлим ?”

Това е достатъчно българските държавници да капитулират подобно на Горбачов в Малта.

Те поемат задължението за пълното идейно разоръжаване на партията на българските комунисти и за превръщането на БКП в социалдемократическа партия от типа на партиите на Социнтерна.

Такава партия трябва да сдържа народните ексцесии и да не позволява никакво противопоставяне на разрушаването на българския социализъм.

Срещу това на представители на ръководния партийно-държавен слой ще се разреши вписването им в новия капиталистически строй и запазване на равнището на качеството на живота.

При изпълнението на тези условия САЩ гарантират доброжелателното отношение към България на държавно равнище и ще стимулират идеологическата помощ чрез проникване на структурите на  световното задкулисие и на различните протомасонски организации.

Това сложи началото на инвазията,  извършвана под различна форма и в различна степен – започна масово реанимиране на масонските  и на сродни с  тях структури (например – Ротари клуб), появиха се храненици на световното задкулисие (например – „Отворено общество” на Сорос), отделни български представители близки да политическата власт се канеха на  срещи на известни световни задкулисни организации (например – на Билдербергския клуб), появиха се представители на парарелигиозни организации, в повечето случаи филиали на англосаксонския шпионаж (например – църквата на Мун, сциентологични групи, Свидетели на Йехова, мормоните и др.). Така постепено започна формиране на българският филиал на световното задкулисие.Така практически започна български съвременен антикомунизъм.

          БСП не е лява партия – тя не защищава интересите на  наемния труд.

Не като такава е замислена и не като такава съществува. БСП като такава е най-успешния проект на прогнилата социалистическа партокрация и на световното задкулисие.

Тя не съществува за да се бори срещу капитализма – каза го бившия председател на партията Сергей Станишев.

Нейната задача е, от една страна, много изтънчена и подла, а от друга – в известен смисъл – хуманна. Тя е създадена за да помогне на една голяма прослойка българи със социалистически убеждения, да се адаптират към установения капитализъм и да го преживеят като бедни до момента на изчезването на прослойката поради биологически причини.

Паралелно с това БСП тушира и амортизира народното недоволство до степен, да не влияе отрицателно върху установяването на капитализма и вписването в него на мизерно малка част от социалистическата партокрация.

Трябва да се признае, че замисълът е гениален !

БСП е антикомунистическа партия !

Затова левите хора не трябва да очакват някакъв ляв завой в БСП, връщане към корените си или ясно изразена лява политика – това е химера.

Тя ще съществува дотогава, докато БСП напълно изчерпи своето предназначение и след това доволна отиде в небитието.

От социалдемокрация друго не може да се очаква, освен да бъде „честен” партньор на големите пари, на Глобалния проект, на Новия световен ред.

  Какво още може да се каже ?

Ако трябва накратко да се дефинира българската антикомунистическа прослойка, то е : тя е зомбирана, комплексирана, неадекватна и несъстоятелна. Щом излезе от матрицата в която е създадена, тя капитулира – тя е несъзидателна и освен животинска русофобия и антикомунизъм не е способна на нищо творческо. Просто, тя е апендикс на историята.

И, ако има, все пак, някакво оправдание, то е, че тя е вторична, т.е. истинските оригинали са там, на Запад, в Брюксел, Лондон и Вашингтон.

Българските антикомунисти са изпаднали в параноя и са зомбирани от призраците на революцията — те нямат никаква заслуга за българската контрареволюция.

Само като чуят думите „социализъм” и „ДС” ги избива студена пот.

Те нямат мъченици, нямат герои, нямат история.

Те са исторически мародери и  рентиери.

Те получиха всичко даром и досега дерибействат в клоаката на Глобалния проект.

Парадоксът е, че са толкова елементарни, а е цяло чудо, че още ги има.

Но това не е тяхна заслуга, а заслуга на „модерните леви”.

Едно същество от помията вече се осмелява да говори  за „битката с езика на новите марксисти” („24 часа” – 1.07.2017 г.). Това недоразумение, кой знае как оцеляло, призовава за битка с марксизма, но трябва да бъде благодарно, че „старите и новите” марксисти са оказаха прекалено хуманни към своите идеологически врагове, защото ако въздаваха всекиму заслуженото, от него, съществото, щеше да остане мокро петно на асфалта.

Каква е логиката на българските антикомунисти образно казано :

„Аз мисля така, не защото имам основания и неопровержими доказателства, а защото аз така мисля, което значи че аз съм прав”.

Капитализмът е непобедим в своето си “игрално поле”.

С капитализма не може да се съперничи с неговите ценности, с неговата нравственост, с неговите парадигми.

Капитализмът трябва да бъде принуден да излезе на “неутрален идеологически терен”, където просто и ясно да му бъде заявено : има неща, по които ние с вас няма да дискутираме. Затова не се напъвайте с вашите ценности, с вашата нравственост и с вашите парадигми, а дайте да търсим точки на съприкосновения, в които може да постигнем временно съгласие. Но не повече.

          С такива люде разговорите са безполезни. Те могат да бъдат „убедени” само от „БОГ” : „Мне отмъщение и я воздам !”(Библия – Пета книга Мойсеева – Второзаконие – 7:10).

          Или както е казал нашият голям боксьор: „Предполага се, че който не разбира от думи, разбира от бой!”

Мене и такива като мен непрекъснато ни убеждават, че за нещо трябва да се покаем, а за друго — да търсим прошка.

Но в името на моите родители, на падналите герои в тежките и неравни борби срещу българския капитализъм, на трудовите герои на българския социализъм, за нищо няма да се покая, нищо няма да забравя и на никого няма да простя !

Проф. Евгений Гиндев

Проф. Евгений Гиндев, председател на научния съвет на Българския евразийски научен център, чуждестранен член на Академията на технологичните науки на РФ, член на английското дружество по надеждност и безопасност, ветеран от Студената война.