Стана известно, че смятаният за водач на албанските джихадисти, воюващи в редиците на «Ислямска държава», косовският албанец Лаврдим Мухаджери, е бил убит някъде в Сирия.
Мухаждери се прочу от един видеоматериал в социалните мрежи, в който той бе показан да обезглавява в името на Аллах един заложник.
Тогава той бе заявил, че е горд от това, че е отрязал главата на един безпомощен да се защити човек, преди да отпътува от родното си село Качанек на границата на Косово с Бившата югорепублика Македония (БЮРМ).
Мухаджери публично изгори паспорта си, за да демонстрира, че се отказва от своята националност и че единствено ще бъде войник на Аллаха. В социалните мрежи той бе посочил, че е определен от Аллаха да оглави на един по-късен етап създаването на балкански халифат.
Самият Мухаджери не доживя, за да стане първият халиф на Европа, но стотици други негови съмишленици от Албания, Косово, БЮРМ и Босна, продължават да воюват по фронтовете на Сирия и Ирак за надделяването и разрастването на джихадизма.
800 са фанатиците.
Изчисленията показват, че около 800 са фанатизираните мюсюлмани от Западните Балканите, от които 300 сега воюват в първите редици на групировката «Ислямска държава». В същото време хиляди други, върнали се в родината, се прегърнали крайното тълкуване на Корана, каквото продължава да се преподава в легални или нелегални джамии от фанатизирани имами.
Босна се смята за основен «развъдник» на ислямския фанатизъм, а също и на джихадизма. В тази страна има села — според властите по сигурността те са най-малко 28 — в които избощо не се разрешава достъпът на «неверници» съгласно шериата — свещения закон на исляма, уреждащ ежедневния живот на хората и рамките на тяхното общество.
Би ли могло да се очаква, че страни като Албания и Косово, най-вече тези две, в които доминиращо е мюсюлманското население, а също и БЮРМ ще започнат да функционират като големи балкански развъдници на джихадизма.
Първоначално дори след избухването на войната в Близкия изток се видя, че екстремисткият ислям, финансиран от Саудитска Арабия, Катар, Йемен, а също и под една по-умерена форма от Турция, би могъл да намери такава радикална почва в доминираните от албанците райони, особено сред бедните слоеве от населението.
Но явлението, свързано с безконтролната дейност на фанатизираните имами и незаконното функциониране на джамии, показва в известен смисъл признаци на спад в сравнение с настъплението от предишни години заради особено строгите мерки, предприети от властите с изключение на Босна и Херцеговина. В нея държавата и нейните механизми почти не функционират, а уахабитизмът се разпространява безпрепятствено.
Освен това, религиозната радикализация идва в противоречие с историческата убеденост на албанците, че единствената им религия са техните албански корени.
«Крепостите» на джихадизма в Босна са най-вече отдалечените планински села, изоставени по време на войната от техните сръбски жители, чиито къщи по-късно са продадени. Те са били купени от босненски уахабити и салафити.
С течение на времето и тъй като са били откъснати от корена си в тази така или иначе парализирана страна, те са се превърнали в огнища за насаждане на ислямския фанатизъм. В тях законите на държавата са заменени от шериата.
Терористичните нападения на ислямисти по различни цели в Босна са започнали от 2002 г. и продължават и днес. Така тази страна е единствената на Балканите, в която терористичните актове намират проява. Тя е на второ място в Европа след Белгия по брой на нейните граждани, воюващи на страната на «Ислямска държава» в Сирия и Ирак.
Дори и сега полицията избягва да се появява в «селата на Аллах» и даже през 2010 г. бе необходимо да бъде изпратена една част от 600 въоръжени мъже на специалните сили, за да може да нахлуе в две от тях — Горна Маоча и Овча, смятани за крепости на ислямския фундаментализъм. При обиските, извършени в домове, бяха намерени оръжия, експлозиви и колани, използвани от бомбаджиите самоубийци/БТА
С. Дзимас, в. «Катимерини»