Милена Фучеджиева: Срам ме е, че живея сред хора, които рушат произведение на изкуството по политически причини

срам ме е, че живея сред хора, които рушат съвременно произведение на изкуството по политически причини — паметникът в ндк не беше нито съветски, нито сталинистки на вид, нито в прослава на ссср.
срам ме беше от глупостта на управляващите, които разрушиха мавзолея, срам ме е и сега от същата глупост, нагъзена в напълно безмислена посока. не ви ли духа? 😀
срам ме е и за тези, които се смятат за космополити, интелектуалци и артисти и нямат нито таланта, нито интелекта да виждат по-далече от жалките по-малко от стотина години в които се простират скъпоценните им животи.
и в пъти повече ме е срам от простащината на интелигентните от тази на обикновените. презрението ми към тях е общо взето достатъчно за да се чувствам принцеса. червена, синя, who cares, важното е чувството 😀
но пък има едно изключително събитие във всичко това — паметникът на тодор живков от величко минеков ще стои завинаги в правец като най-брутално напомняне за ролята на артиста в политиката, а старчев ще остане в историята на българското изкуство освен с таланта си, и с това, че работата му беше унищожена по талибански.
съжалявам, ама сте мега-тъпи. хубаво е, че не можете да разберете какви дълбоки тъпанари сте, защото ако можехте, щяхте да се превърнете в нищо и без магическа пръчица. пуф, празно пространство.
fuck you and have a nice day. това не е победа ?
p.s.: о, и ако се чувствате персонално напсувани и обидени от мен, супер! be my fuckin’ guests. точно така трябва да се чувствате, това ми доставя удоволствие