Българинът, който ритна една жена в Берлинското метро, се извинил на потърпевшата.
Така казаха по телевизията.
Какъв българин, бе идиоти?
Толкова ли ви е страх да кажете, че този дивак е циганин?
Питайте го – и той сам ще ви го каже.
Докога ще се държите като скопените ни политици?
Щом толкова искате да се лигавите – вие се извинете.
Но не вкарвайте в лигочта обикновените българи.
И не замазвайте истината.
Сега „Берлинският“ циганин ще го изкарат луд.
Само че, тия дето го фасонират като българин, са още
по-луди.
Понеже не виждат какво се задава.
Дори и Асеновград не може да им отвори очите.
***
От години пиша за необявената война с циганите.
Ето как.
…
Апатията на Властите е бездънна.
Те просто хитруват, защото са истински страхливци.
Да сте чули някой от по-известните ни политици да е изкряскал от ярост?
Не сте – няма и да чуете.
Позорните хитрувания на страхливите ни управници, които траят вече повече от четвърт век, ни тикат постепенно към онова, което ни очаква: Гражданска война.
***
Ако някой пресметне, колко българи са насилвани през последните години, равносметката ще е ужасяваща.
Дали Българската История ще понесе и този позор?
Десетки, ако не и стотици, са вече и убитите българи в Тихата война.
Тя е започнала.
Властниците ни, както винаги, нито могат, нито искат да се ориентират в наближаващата Буря.
А е много просто: трябва да обичат българите поне толкова, колкото циганите.
***
Властниците не се стреснаха дори от случващото се в Гърмен.
Там видяхме две армии една срещу друга.
Това беше боен фронт — в навечерието на Сблъсъка.
Но изобщо не мислим за това.
Ония от политическата Секта поне да си бяха признали, че изобщо не знаят как да се справят с Бедата.
Те се оказаха ялови и в това отношение, както и във всяко друго.
Напъваха се политическите мушмороци да наричат циганите „роми“ – и така смятаха, че са изпълнили патриотичния си дълг.
***
Циганите станаха роми, а нашите будали изобщо не забелязваха, че в същото време българите стават цигани.
И това бе неизбежно, след като постепенно бяха изоставени от собствената си държава.
Напълно изоставени.
***
Още преди десетина година циганите вече постепенно налагаха геноцида над старците от бедняшките български села.
По време на пернишкото земетресение, един старец не искаше да отключи вратата си, когато съседите му искаха да го измъкнат навън – мислел, че са обирджии цигани, уплашен бил като животно.
Друг обикновен човечец каза може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход, когато му отмъкнаха всичко от сиромашката къща: „Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“
Убиха като куче проф. Калоянов – обаче Сектата си затрая.
В Красна поляна циганите вече ревяха „Смърт на българите“ – оттогава минаха немалко години, Огънят бе запален, но идиотите от Сектата сякаш са и нестинари – ходят по жаравата, и изобщо не я усещат.
***
Сетне започнаха да поругават български гробища, да обръщат и трошат надгробия.
Още по-сетне поругаваха със сексуални жестове първенците на Българското, особено упорито се гавреха с Левски.
И още, и още – край няма тази Агония на Българското.
***
И това не бяха случайни прояви, нищо подобно — циганите упорито проверяваха пределите на българското търпение.
На българския Страх.
Днес са наясно.
Много сме търпеливи.
И много страхливи.
***
Формулата за етническия мир удобно – и тарикатски – бе пренасочена единствено към турците.
А истинският тътен винаги се е чувал именно откъм циганите.
Но Сектата не чуваше нищо.
***
И тогава циганите пристанаха на турците.
Те търсят арбитраж при тях.
А утре ще го търсят и другаде.
Те са нашите вътрешни имигранти, не по-малко страшни от външните.
Ония идват, абсолютно подвластни на вярата си; тукашните пък са абсолютни безверници.
И когато двете орди се слеят – това ще е краят.
***
Българите отдавна нямат никакво желание някой да ги изслушва и сетне да им дудне нещо си.
Те са затъкнати до гърлото от нечии празни думи, а също и от собствените си стенания.
От циганската махала в Гърмен идваше победоносният тътен на тъпани и зурли – а българите трябваше да задоволят да скимтят.
Докога?
Та те отдавна са минали критичната линия.
***
Циганската война няма нищо общо с глезотиите в провинциалната ни политика, където властват превземките, а шизофренното се приема за нормално.
Направете една анкета между по-видимите нашенски политици, питайте ги може ли да бъде разрешена циганската криза — и ще видите, че пустословието им ще стигне до небесата.
***
Няма да се намери нито един политик, който да признае поражението на държавата, а то е факт.
Свършени сме и в това отношение.
Срещу себе си имаме една сила, с която вече е невъзможно да се справим.
Анимализирахме до крайна степен циганите и когато те започнаха кърджалийските си набези, политиците се заровиха в Лъжата.
***
Например, „Десетилетието на ромското присъединяване“ е една от най-позорните страници в българската история — заради изначалното си притворство.
«Десетилетието на ромското присъединяване» беше, всъщност, Десетилетието на Българското Опозоряване, когато изстъпленията срещу Българското минаха всяка граница.
Дотам, че вече никой дори не трепва, когато опикават националните ни светини.
Циганите озверяха — а българите се свиха в себе си.
И само страхливците от политическата Секта не искат да видят това.
***
Абсурдното като замисъл циганско „присъединяване“ се превърна в брутално Циганско Неподчинение.
Страната е проядена навсякъде от проказата на това неподчинение — от Гърмен до Аспарухово.
Във варненския квартал тъкмо циганското неподчинение предизвика катастрофата, но и нея вече не я помним.
Държавата отдавна функционира в режим на беззаконие.
***
В Гърмен властниците можеха да провидят в една миниатюра онова, което ще се случи съвсем наскоро навсякъде – но те пак се скриха зад позорно лъжливи фрази.
Нарекоха случващото се там „Битов инцидент“ /Румяна Бъчварова/.
Но ако сме честни и виждаме отвъд инфантилните обяснения, циганският натиск тепърва ще се засилва — „присъединените“ цигани видяха, че сме слаби, страхливи и немарливи към собствената си съдба и ще продължават да ни хранят със собствения ни позор.
***
Ордата няма да се спре, докато не циганизира българите — и тъкмо ще помогне на държавата, която безучастно гледа на недоимъка, в който тъне немалка част от българското население.
Няма да доживеем държава, в която някой управник ще хвърли оставка, защото се е уплашил от Агонията на Българското.
***
Тия дни Стихията стигна до Асеновград…
***
Кеворк Кеворкян
