При подписването на този договор /2012 г./ Москва заяви, че има пряка връзка между стратегическите, отбранителни и настъпателни въоръжения.
Според договора, всяка от страните може да има до 1550 оперативно разгънати ядрени бойни заряда и 700 оперативно разгънати ракети-носители – междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети на подводници и на тежки бомбардировачи. Общо пусковите установки могат да бъдат 800 – разгънати и неразгънати.
Както се очакваше, Сенатът на САЩ ратифицира Договора СНВ-3, като преди това разигра за руския потребител цял спектакъл, изобразяващ сериозна борба между неговите привърженици и противници.
Съгласието за ратифицирането на договора се съпровождаше с редица условия и изявления, повечето от които противоречаха на духа и буквата на договора.
Въпреки унизителните за Русия двусмислени формулировки и едностранно тълкуване на някои положения от договора в тях се съдържа цял набор от задължения, които трябва да бъдат изпълнени от администрацията на САЩ както преди, така и след влизането на договора в сила.
Това е важно, тъй като тези задължения са своеобразен допълнителен протокол към договора и включват: 1) създаване на система за противоракетна отбрана на континенталната част на САЩ и в Европа; 2) разработка на неядрено оръжие със стратегическа далечина на полета, тоест крилати ракети; 3) дълбоко модернизиране на стратегическия ядрен арсенал на САЩ; 4) фактическо принуждение на Русия към съкращаване на нейните тактически ядрени оръжия.
Към това трябва да се добави, че междувременно в САЩ беше приета концепцията за бързия глобален удар, за който ще се използват неядрени ракети с голяма точност.
Отчитайки тези и други факти, Договорът СНВ-3 нищо не добавя към руската сигурност. Но има опасност да действа в обратната посока – да постави началото на нова надпревара в ядреното въоръжаване.
Каква беше руската позиция и какво беше постигнато?
Както е известно, първоначално руската страна тръгна на преговорите със следните условия: 1) да обвърже съкращението на стратегическите нападателни въоръжения с отказ от създаването на системата за ПРО на САЩ; 2) да постигне съкращение на всички стратегически въоръжения, а не само на оперативно-разгънатите; 3) да не предава на американците телеметрична информация за пуска на руските стратегически ракети.
В крайна сметка руснаците отстъпиха на американците и по трите позиции.
Що се отнася до ПРО, въпреки усилията на Москва, Вашингтон отказа да разглежда съкращението на СНВ и проблема с ПРО в един пакет.
По втория пункт – отстъпката на Русия за съкращението на всички стратегически въоръжения, новият договор не допринася нищо за реалното съкращение на СНВ, а само внася нов начин на броене. Тази машинация с правилата за отчитане само на оперативно разгънатите бойни заряди доведе до това, че повечето хора и даже специалисти не разбират за какво става дума. Нещата не са толкова сложни.
След сваляне на част от ядрените бойни глави от ракетата, на която те са няколко, складирането им може да стане буквално на метри от ракетата. Не се изисква да бъде свалена от ракетата и така наречената платформа, разчетена за по-голямо количество бойни глави, и да бъдат унищожени свалените бойни заряди.
Ето и аритметиката до какво може да доведе този договор.
Ако утре има конфликт, то за много малко време американците ще върнат на своите позволени от договора 700 разгънати ракети-носители около 4500 бойни заряда. Руснаците обаче няма да могат да направят подобно нещо.
Формулировката «1 стратегически бомбардировач = 1 боен заряд», позволява без нищо да се прави да се отпишат от арсеналите стотици ракети. Това не е мошеничество, а ловкост на ръцете, казват американците.
Според СНВ-3 страните се задължават да съкратят своите бойни заряди до 1550 бройки. Но благодарение на специфичния подход към споменатия по-горе възвратен потенциал, договорът позволява да бъде измамена обществеността.
СНВ-3 не казва нищо и за американските крилати ракети с далечно действие.
По отношение на Русия тези крилати ракети са стратегическо оръжие. В договора засега има само безпредметни декларации за възможността от излизане от него заради нарастването на тези американски оръжия. Но кога ще стане това, при колко хиляди американски ракети Русия ще излезе от договора, няма отговор.
Руската страна не фиксира и дали ще съблюдава договора, когато САЩ започнат да внедряват свръхсъвременните стратегически въоръжения в рамките на концепцията за бързия глобален удар.
Красимир Иванджийски