Годината е 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира” легендарния български поет Никола Вапцаров.
Гениалният поет е удостоен с престижната международна награда измежду десетки предложения от десетки страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите”.
Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни — хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.
В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици.
През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт.
Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.
Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.
Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането й).
На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.