ЕС и САЩ поглеждат към Западните Балкани, страх от Русия

Въпросът за влиянието на Русия в Западните Балкани и особено в Сърбия сериозно разтревожи Вашингтон и Брюксел и така в един и същи ден в Държавния департамент сериозно бе разглеждано положението на руския хуманитарен център в Ниш, а в резолюция за Сърбия Европейският парламент изрази опасения от общите  военни учения на сръбската и руската армия и призова Белград да съгласува външната си политика със становищата на ЕС.
Фактът, че  САЩ се занимават на най-високо политическо ниво с руския хуманитарен център, както и препоръките на Европейския парламент говорят, че САЩ са решили да върнат фокуса на вниманието върху този регион. От друга страна Брюксел от известно време обмисля как да помогне икономически на Западните Балкани да превъзмогнат периода до присъединяването си към ЕС.  Не е трудно да се досетим, че зад това стои намерението да се предотврати разширяването на руското влияние, за което биха помогнали евентуални бъдещи напрежения в региона.
За това допринася развитието на ситуацията след влизането на Черна гора в НАТО, нестабилността в Македония, която заплашва да  прелее в целия регион, ситуацията в Босна и Херцеговина, както и в Косово, което трябва да формира ново правителство.
Руският хуманитарен център в сряда бе една от главните теми на подкомисията за европейско и регионално сътрудничество в областта на сигурността в американския Сенат.  Посочено бе, че за САЩ е от жизнено важно значение Сърбия да върви към ЕС.
Тревожи ме така нареченият хуманитарен център, не поради това, което е той сега, а онова, в което той може да се превърне. Особено ако Сърбия изпълни онова, за което настоява Русия — да одобри специален статут и имунитет за руския персонал. Не вярваме, че Русия има добри намерения да помогне на Балканите да вървят към ЕС. Важно е, и  това мнение споделяме с правителството на Сърбия, Белград да има пълен контрол над своята територия и всичко, което е на нея.  Ако позволи на Русия да оформи център за шпионаж, ще изгуби контрол над част от своята територия, заяви Хойт Брайън Ий, високопоставен служител на Държавния департамент, отговарящ за Европа и Евразия.

    Причини за тревога
Идентично становище изрази посланикът на САЩ в Сърбия Кайл Скот, посочвайки, че има сериозни причини за загриженост заради руския хуманитарен център.
Не знам какво точно правят там те, никога не съм посещавал този център, но смятам, че има сериозни причини за загриженост, заяви Скот.
На въпрос дали става дума за шпионски център, той каза, че това е въпрос за сръбското правителство.
Това е въпрос за тях, какво мислят, че те /руснаците/ правят в този център, подчерта американският посланик.

    Все по-голяма пропаст
Въпреки заявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че ще се стигне до подобряване на отношенията между САЩ и Русия, това до днес не се е случило.  Напротив, те продължават да се движат в негативен тон, заяви за «Блиц»  председателката на Центъра за външна политика  Александра Йоксимович.
В САЩ има силна антируска кампания, негативната тенденция присъства навсякъде и всички страни гледат какво се случва  — и САЩ, и ЕС, и Русия, а натискът е от всички страни, каза Йоксимович.
Тя изтъкна, че по време  на посещението през април на сенатора Джон Маккейн в Сърбия той благодари на тогавашния премиер, а днес президент на Сърбия  Александър Вучич за това, че устоява на натиска на Русия.
Вярвам, че тогава е станало дума и за хуманитарния център в Ниш и даването на дипломатически статут на руснаците, казва тя.
Йоксимович изтъква, че главните «огнища» на интерес на САЩ  са далеч от Западните Балкани, но те са важен играч, което се видя на примера на кризата в Македония, която бе решена едва с  пристигането на Хойт Ий в тази страна.

     Кризата в Македония
Влиянието на  руснаци и американци го има навсякъде и това не нищо нито ново, нито странно.  Но на Западните Балкани липсват  значителни стъпки в смисъл на по-добър живот, откъдето се създава пространство за други играчи на политическата сцена. Онова, което засега се забелязва, че всичко това не смущава  позицията на военен неутралитет на Сърбия.

   НАТО вместо ЕС?
Причина за засилената бдителност на Америка в района на Балканите би могла да бъде тази, че нещата в региона не вървят в онази посока, в която се очакваше и че евроинтеграциите се отеглиха назад, смята Сречко Дукич от Форума за международни отношения. Тъй като членство няма, казва той, САЩ се опитват да заменят тезите  и предлагат НАТО вместо ЕС, а това не е основният интерес на нито  една от тези страни.
По същество не виждам нищо от руското влияние на Балканите.  Там където можеше да го има,  като  Южен поток, това го няма, тъй като САЩ  го «удавиха», а от друга страна няма нищо и от американския газ, казва той.  Той посочва, че може би някои американски анализатори са показали, че руската «мека сила» дава по-голям ефект от американската,  докато руският хуманитарен център в Ниш  по неговото мнение е само замяна на тезите и  замазване на очите.
Дори да е военна база, трябва само да се преброят колко такива бази има Америка в страните наоколо. Сърбия е обкръжена от море страни-членки на ЕС  и океан членки на НАТО и затова се питам  как някой руски военен самолет ще кацне в тази база в Ниш, казва Дукич.  Според него главната причина за подобно поведение на САЩ е, че иска по-твърдо да се позиционира на Балканите и то заради Русия, Турция, Черно море и Близкия изток.
Това, което може да се поиска от Сърбия, е да въведе санкции срещу Русия.  Естествено, вредите ще са за Сърбия, а тях никой не би  компенсирал, изтъква Дукич. Лина Гедошевич, Блиц/БТА/