Отношенията с Германия винаги са били много специални и нерушими за всички следвоенни президенти на САЩ. Много от вас си спомнят заключителна фраза на историческата реч на Джон Фицджералд Кенеди през 1963 г. след издигането на Берлинската стена, превърнала се в крилата фраза: «Аз съм берлинчанин!»
«Мистър Горбачов, отворете тази врата! Счупете тази стена!…», тези думи произнесе друг американски президент — Роналд Рейгън през 1987 г. в Берлин.
Днес за това напомня плоча на Бранденбургската врата.
Бил Клинтън, 42-ия президент на САЩ, отбелязва, че «Америка винаги е била на страната на Германия».
И тук се появява президентът Доналд Тръмп със своя девиз «America first», а и с разминаването си с политическия Берлин в становищата за бежанците, за охраната на околната среда и т.н.
Той изведнъж поиска повече пари от европейците, преди всичко — от немците за разходите в рамките на НАТО.
Администрацията на САЩ и до днес не е назначила нов американски посланик в Германия.
След по-малко от четири месеца, на 23 септември, в Германия ще има парламентарни избори. Вече започна предизборната надпревара в страната. В новите условия тя се превръща в съревнование между политическите сили в умението им да кажат ясно на главния си бивш покровител — САЩ, че Германия също има свои, немски интереси!
Точно така могат да се възприемат историческите думи на Меркел в Мюнхен.
Следвоенният световен ред, разположението на силите, в това число в самите страни от Запада, започнаха да се променят не след Брекзита, не с идването на популиста Тръмп на власт в САЩ.
А от момента на началото на натовските бомбардировки в Югославия, когато претърпялата поражение във Втората световна война Германия отново след 54-годишно прекъсване взе участие във военната операция на европейския континент.
Тогава, през март 1999 г. офицерите от Бундесвера се почувстваха ученици, обкръжени от опитните наставници от САЩ в НАТО.
Последваха съвместни учения на страните-победители и победени в тържествените мероприятия по случай 70-та годишнина от края на Втората световна война, празнуването на D—Day в Нормандия, където немските лидери положиха венци с лидерите на страните-победители на гробовете на загиналите.
На мемориалните мероприятия, свързани със 70-та годишнина от освобождението на Освиенцим се стигна до там, че празникът бе проведен БЕЗ участието на Русия — страната-правоприемница на СССР, чиято армия освободи през януари 1945 г. същия този лагер на смъртта.
Германия участва активно и в регулирането на ситуацията в Сирия, Либия и Украйна, в рамките на нормандския формат на преговорите и в др. конфликти.
Да, след 1989 г. Германия се превърна в своеобразен гигант за Европа, а и света — тя се обедини.
Да, стъпи на международната арена.
Да, промени баланса на силите в Европа и света, стартирайки нови импулси и процеси.
Но, и до днес Германия си остава почти жалка марионетка на САЩ.
Дано германските лидери получат прозрение за бъдещето на народа си, на Европа, а и света.
News Front