Богатите шведи или самодоволните янки ще получат 1.5 млрд. лева от бедна България, за да купим многоцелеви боен изтребител, вместо да продължим да използваме руските „МИГ 29“, които имат още 18 години експлоатационен ресурс
Коментираме ли петте президентски години на Росен Плевнелиев, има две новини — добра и лоша. Добрата е, че мандатът му е вече в историята и няма никакъв шанс отново да е държавен глава. Лошата е, че като агресивен лобист на янките може да натвори още куп глупости.
Тези дни бившият президент заяви, че трябва да купим бойни изтребители, с които армията не просто да лети, а да може да защити националния интерес. „Категорично съм против решението изборът на изтребител за българските Военновъздушни сили да бъде само на базата на технически критерии“, каза Плевнелиев, пояснявайки, че изборът трябва да е съобразен и с геополитическата ситуация в света. И изстреля това признание:
„Ако се случи нещо по източния фланг на НАТО, от Полша до Румъния, всички останали трябва заедно да могат да защитят суверенитета и териториалната цялост на демократичния Алианс. Всеки един от тях обаче има Ф-16, а не „Грипен”. Ако се случи нещо по южната част на фланга на НАТО, там, където са и Турция и Гърция и всички останали до Италия – по същия начин само заедно с нашите съседи и партньори в НАТО можем да защитим българския национален интерес”.
Защо Плевнелиев влиза в този чужд за него дебат и какво цели с откровеното лобиране за американските оръжейни концерни?
Дни преди да сдаде властта, служебният кабинет одобри решение на експертна комисия за избор на нов изтребител, в което на първо място бе класиран шведският концерн „Сааб”, произвеждащ самолета „Грипен“.
Сегашният вътрешен министър Валентин Радев гневно оспори това решение, давайки да се разбере, че то ще бъде преразгледано, след като Борисов поеме премиерския пост. Атаката на Плевнелиев само подготвя терена за ревизиране на вече взетото решение, което очевидно не удовлетворява Големия брат.
Крушката обаче си има опашка и тя е в далечната 2011 година, когато оглавяваното от Аню Ангелов Министерство на отбраната обяви търг за доставка на нови или употребявани изтребители за военновъздушните сили.
Запитвания за информация бяха изпратени до „Локхийд Мартин“ и „Боинг“ в САЩ, „Дасо“ във Франция, СААБ в Швеция и евроконцерна в Германия, произвеждащи изтребителите „Ф-16“, „Рафал“, „Грипен“ и „Юрофайтер“.
Веднага след тази депеша министър Ангелов посети заводите „СААБ“, където шведите предложиха цялостно финансиране, отложени плащания и гратисен период за издължаване, ако изберем техните машини. Министърът обиколи и световни оръжейни изложения, където се срещна с останалите западни фирми, предлагащи изтребители.
И когато министерството се канеше да излезе с позиция по офертите, сайтът „Уикилийкс“ разкри, че през 2007 г. американският посланик Джон Байърли ни съветвал следното: „Поради ограничените български ресурси, не купувайте нови самолети, а вземете употребяваните американски „Ф-16“ и „Ф-18“…
Според Байърли щатските самолети „втора ръка“ били със средна степен на сложност и напълно задоволявали българските нужди, докато крупните инвестиции трябвало да се правят в сухопътните сили. И друго прелюбопитно прочетохме в секретния доклад на американското посолство в София:
„…Трябва да се избягват и крупни поръчки за оръжия. Франция е упражнявала натиск върху България да закупи от нея кораби за 1 млрд. долара (става дума за четирите корвети на „Армарис“ за 780 млн. евро, които бяха отказани през 2009-а)…“.
Видно е, че преди десет години янки и франсета са водели кървава битка за превъоръжаването на бедна България. Но още тогава Аню Ангелов каза нещо, което напълно повтаря думите на Росен Плевнелиев — че решението за избор на изтребител трябва да е политическо.
Скандалното откровение, че решението за изтребителния конкурс ще е политическо, сиреч ще купим стари „фантоми“, доведе до първия протест от чужбина. На 5 май 2011 г. директорът на „СААБ“ за България Даниел Боестад оповести декларация на шведската компания, в която пише:
„Швеция очаква открита и прозрачна тръжна процедура. Това е единственият начин България да избере финансово и технически най-изгодната оферта както за българските ВВС, така и за данъкоплатците. Страната ви е член на два стратегически съюза – Европейския съюз и НАТО. А изтребителят „Грипен“ е трансатлантическо решение, в него съотношението европейски–американски части е 50 на 50 и така за България има баланс в геоикономическите и геополитическите интереси…“
Тъй като шведите не си оставят магарето в калта, а и агентурата им в България не спи, реакцията на концерна „Грипен“ бе придружена с публикация в авторитетното военно списание „Defense News“ (февруари 2011 г.). Където с убийствена ирония бе написано, че българите периодично обявяват търгове за бойни самолети, но впоследствие внезапно ги отменят.
Какво се крие зад тази военна далавера, която вече шеста година пали страстите в парламента и правителството? Ако се купят изтребители втора ръка, конкурс няма да има, тъй като ще се преговаря директно с държавите, предлагащи тази стока. САЩ , Холандия, Португалия, Белгия и Норвегия бяха готови да ни продадат американски „Ф-16“, летели над 10 години. Германия и Италия пък ни натискаха да вземем старите им „Еврофайтър“.
По тази причина в средата на 2011 г. Европейската комисия изпрати остри писма до правителствата на България, Румъния, Чехия и Словакия, за да им припомни европейското законодателство. В Брюксел не скриха тревогата си от плановете на тези четири страни да осъществят крупни военни сделки с изтребители без тръжна процедура. Румънските планове за купуване на стари „Ф-16“ разгневиха и производителите на „Еврофайтър” и „Грипен”. Затова тогавашният еврокомисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, отговарящ за обществените поръчки, отправи това предупреждение към министерствата на отбраната в София, Букурещ, Прага и Братислава:
„Решението за придобиване на изтребители е суверенно решение на вашата държава. Но тъй като изтребителите са военно оборудване по смисъла на Директива 2009/81 на ЕС, страните-членки трябва да спазват правилата на директивата при покупка на такива самолети. Това означава, че сте длъжни да публикувате обявление в официалния журнал на ЕС и да открият процедура за придобиване, отворена за всички потенциални доставчици в Евросъюза…
Тази кореспонденция отпреди 6 години е актуална и днес. Тя е червена лампичка за новите ни управници, готвещи се да погазят европейските директиви и направят сделка на тъмно, от която някои ще вземат космически комисионни. Без съмнение третото правителство на Бойко Борисов ще финализира сагата с покупката на многоцелеви изтребител за ВВС. Още повече, че в последните дни на 43-то Народно събрание гербери, реформатори и патриотари гласуваха 1,5 млрд. лева за тази цел.
Очевидно битката между „Грипен“ и „Ф-16“ се намира във финалната си фаза.
Но от въздушната схватка между американския и шведския военнопромишлен комплекс българският данъкоплатец няма да спечели нищо. Да не говорим за българските пенсионери, които са вечните потърпевши от ненужните харчове във военния бюджет.
А решението на проблема е много просто и като депутат в 43-то Народно събрание официално го предложих. Изтребителите „МИГ 29“ имат експлоатационен ресурс още 18 години. Необходимо е само да се продължи договорът с руската корпорация МИГ и тези машини пълноценно да се използват, както това прави Словакия.
Търговско-икономическите санкции, наложени от ЕС на Руската федерация, позволяват изключение, щом става дума за доставка на резервни части за отбранителната промишленост. Ала нашите управници искат не само да са по-големи католици от папата, но и да заработят някой-друг милион комисионна от оръжейна сделка със западни компании. От „МИГ 29“ комисионни няма.
Автор: Велизар Енчев
Благодарим за предоставения материал,
Българска редакция News Front.