Ключовата част пъзела на Балканите е конфигурацията на Албания като център на Джихада 2.0, който се води едновременно против славяните в Македония, против Техеран, и против Анкара. Не е учудващо, че дълго време (допреди няколко месеца) главен съветник на албанското правителство беше известният британски политик и бивш премиер Тони Блеър.
Съществува обаче и един «невидим враг», който играе ключова роля.
Както е известно, в края на март 2017 тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич осъществи в Пекин последното си официално посещение, преди изборите на 2 април. На срещата си с него, китайският държавен глава Си Дзинпин подчерта, че икономическото сътрудничество със Сърбия и с Балканите, като цяло, е приоритет за Китай.
Впрочем, в това няма съмнение. През 2014 Пекин създаде фонд, който ще инвестира 10 млрд. долара в различни инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа. През миналата 2016 China Everbright купи едно летище в Албания, докато китайската Exim Bank финансира изграждането на автомобилни пътища в Македония и Черна гора.
В Сърбия пък, корпорацията China Road and Bridge Corporation изгради дългия над километър и половина «Пупинов мост» в Белград, осигурявайки 85% от необходимите за целта 170 млн. евро.
И накрая, «черешката на тортата» (т.е. на китайските инфраструктурни проекти в региона) е 350-километровата скоростна железопътна линия, на стойност 2,89 млрд. долара, между Белград и Будапеща (която ще бъде продължена през Македония и Гърция, достигайки до Атина).
Не е чудно, че Брюксел обяви «тревога» още по отношение на първия и участък Будапеща-Белград (на стойност 1,8 млрд. долара), стартирайки разследване, дали изграждането на унгарския участък на жп линията не е в нарушение на суровите правила на ЕС, според които държавата е длъжна да обявява търгове за големите транспортни проекти.
Веротно, защото надменните «еврократи» не вярват, че китайците са в състояние да изградят високоскоростна железопътна инфраструктура със същото качество, но на доста по-ниска цена, отколкото европейските компании.
Отсечката Будапеща-Белград се оказва основния участък по маршрута на т.нар. Land Sea Express, за чието изграждане на територията на Унгария, Сърбия и Македония обяви още през 2014 китайският премиер Ли Къцян.
Става дума за търговски и транспортен коридор между контейнерното средиземноморско пристанище Пирея (Гърция), чиито съсобственик от 2010 насам е китайската China Ocean Shipping Company (COSCO), и Централна Европа.
Официалната позиция на НАТО е, че пактът следва да «интегрира» и Западните Балкани, за да може по-успешно да се бори срещу «терористичната заплаха».
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: «при последното си посещение в Босна и Херцеговина и Косово бях приятно изненадан от това, какви усилия полагат техните правителства, за да противодействат на заплахата от присъствието на чуждестранни джихадисти».
Истината обаче е, че «чуждестранните джихадисти» са тук и могат да се окажат твърде полезни не само в Косово, но скоро и в Албания, които са центровете на Джихада 2.0.
Защото НАТО се слави със своето умение да създава все нови и нови разрастващи се «заплахи», жизненонеобходими за да оправдае съществуването си.
Най-вероятно Джихадът 2.0 е насочен против славяните в Македония, против Иран и против Турция.
Както, разбира се, и срещу руските «слабини».
А невидимият аспект на този заплаха е, че тя винаги може да бъде използвана за да провали стремежа на Китай да интегрира Югоизточна Европа, в качеството и на ключов възел на Новите пътища на коприната.
Пепе Ескобар — Авторът е известен бразилски геополитически анализатор, автор на няколко книги, включително бестселърите «Империята на хаоса» и «2030».