През август 2016 г., западните корпоративни медии публикуваха пропагандно видео на малко сирийско момче, ранено при взрив, в което се твърди, че уж са го спасили „Белите каски“. Това видео беше представено като доказателство за „жестокостта на Асад“ и неговото „безобразно бомбардиране на цивилни“, както и за героизма на „Белите каски“.
Снимката на момчето, привидно ранено в някакъв вид бомбен инцидент, седящо само на оранжев стол в задната част на линейка, а по лицето му се виждат кървави петна и цялото е покрито с прах. Тази снимка също идва и във видео формат. В кадърът, който трае около 2 мин. се показва момчето в добре оборудваната линейка, като на някои части в нея има надписи на английски. Историята на момчето също беше придружена и от „сърцераздирателните“ приказки на „активисти“ от източно Алепо, изтъквайки престъпленията на сирийското правителство и ужасяващата ситуация в региона. Името на „малкият Омран“ бързо стана известно на публиката.
Беше доста ясно, че детето се използва за опора на театрална постановка. След като беше предаден на „медицинските служители“, малкият Омран е бил поставен на оранжевият стол, обърнат към камерата и моментално оставен сам. Не беше третиран, дори никой друг не беше вкаран в превозното средство с него. Вместо това трябваше да се изправи срещу „активистите“ намиращи се извън превозното средство за да могат да заснемат нещо по-различно от една проста снимка.
Докато западната публика беше «удряна» с яростта на загриженост за едно дете, до голяма степен невредимо, същата игнорира напълно хилядите и хиляди деца, убити от САЩ, НАТО и техните упълномощени в същата държава. Все пак, Омран беше парадиран пред западната аудиенция като пропаганден инструмент, част от една пиеса, в която другите актьори бяха същите хора, които обезглавяваха деца пред камери, и ги бесиха по стълбовете.
Въпреки това, след почти една година, малкият Омран е добре, живущ с родителите си в Алепо, а живота им отново стана приблизително нормален. Само че сега родителите му говорят за това, което беше се случило с детето им, и как то е било използвано от терористите в пропагандната им инсценировка.
В скорошно видео сега се показват и двамата, Омран и баща му Абу Али (Mohammad Kheir Daqneesh), разкриващ, че не само че Омран е бил използван от бунтовниците, но и че на него са му предлагали пари за да продължават да използват синът му за пропагандни цели. Абу Али отказал да приеме предложените пари и вместо това направил всичко по силите си за да измъкне Омран от тях.
В своето интервю, бащата на Омран разказва своята история:
Баща: Как се казваш? (пита сина си)
Син: Омран Дакниш
Баща: (към другото си дете) А ти как се казваш?
Втори син: (не се чува)
Баща: Омран, ела при мен … Благодаря на Бог, че се върнахме в къщи, и че домът ни не е повреден. И сега живеем в нашия дом, и аз ходя на работа, и се връщам всеки ден. Всичко е добре и нашия живот е доста нормален.
Интервюиращ: Абу Али, накратко, кажи ни какво стана когато беше в контролираната от бунтовниците зона и как те експлоатираха снимката с Омран за да демонизират Сирийската армия.
Баща: Истинската история е добре известна. Те взеха снимките му и ги публикуваха, и започнаха да търгуват с кръвта му. Подстригах го и смених името му за да не могат да продължават с тяхната шарада, и въпреки това продължават още да публикуват снимките. Слава богу, че сме тук и нямаме проблеми.
Интервюиращ: Кои са групите, които се опитаха да те подмамят, за да можеш да правиш интервюта и атакуваш сирийското правителство, и какво ти предлагат?
Баща: Бяха ми предложени големи суми пари от различни групи. Някои под формата на помощи. Някои под формата на дарения. И от Муса ал-Омар с журналиста-бунтовник Абу ал-Шейх. Той беше интермедиатор, но отказах да взема пари от тях.
В друга част на интервюто Абу Али задълбочава темата още повече:
Аз съм Мохамед Дакниш, бащата на Омран. Имахме много трудности в източно Алепо заради бунтовниците и поради проблемите, от които правиха пропаганда. Детето, благодаря на Бог, е добре. Имаше някои проблеми. Седяхме в нашия дом като сега. Омран и аз се забавлявахме на смартфоните си. Тогава се случи ударът. Той побягна в стаята си, поради напрежението, а аз не виждах нищо, никаква светлина докато не чух гласът му. Вдигах и хвърлях тежки камъни, докато не чух гласа на по-големия ми син. Исках да потърся за някой друг. Бунтовниците започнаха да го записват на видео, докато бях в къщата. Излязох и попитах „Къде са децата?“, казаха ми, че са в болницата. Взеха ме с линейката. Главата на Омран беше превързана. Въпреки това го взеха за да го снимат в болницата. Бях зает спасявайки семейството ми, а бунтовниците се възползваха от ситуацията за собствените си цели и снимаха семейството ми, докато излизаше от къщата.
Журналистката Ева Бартлет също можа да интервюира Дакниш на 6-ти юни.
„Сирийската армия винаги защитава страната“, каза той на Бартлет. „Аз служих в сирийската армия. Това е дългът на сирийската армия, да защитава хората, да опазва страната, да пази цивилните. Армията са хората, и хората са армията.“
Това е доста по-различна история от тази, която е изобразявана от западните корпоративни медии, които представят „Белите каски“ за безкористни спасители, а Омран за визуално представление на „бруталността на Асад“. Не само, че „Белите каски“ се опитаха безсрамно да използват момчето за театралното си пропагандно представление, но фактът, че бащата на Омран продължава да подкрепя сирийското правителство говори доста.
За автора: Брандън Търбвил (Brandon Turbeville) е автор на 7 книги и е публикувал над 100 статии относно голямо разнообразие от теми включващи здравеопазване, икономики, държавна корупция и граждански свободи. Също така води радио предаването „Истината на следите“, което може да се следи на уибсайта му.
Източник: Activist Post