Създаването на образа на външния враг е единственият вариант за управляващите кръгове в Европа да задържат ситуацията под контрол, в противен случай те ще бъдат пометени. Отначало огънят на гражданската война ще се разгори в една страна, после във втора, в трета ще се появи някой доморасъл Брайвик и т.н.
Създаването на образа на външния враг е единственият вариант за управляващите кръгове в Европа да задържат ситуацията под контрол, в противен случай те ще бъдат пометени. Отначало огънят на гражданската война ще се разгори в една страна, после във втора, в трета ще се появи някой доморасъл Брайвик и т.н.Гражданската война на конфесионална основа ще обхване цяла Европа.
Америка ще се дистанцира от този конфликт, като предислоцира базите си в Британия, Скандинавия, Полша и Косово.
Ще остане само Русия.
В тези условия Европа ще се обърне към Русия с молба за въвеждане на миротворчески контингент. Отново големият въпрос е дали си заслужава Русия да прави това и за пореден път да помага на белите европейски „братушки”.
Докато тези процеси се развиват, Европа ще влезе във фокуса на вниманието на терористични групировки от Афганистан, Сирия, Ирак, Либия, толкова грижливо отглеждани от нея съвместно с американците. Терористичният акт ще се превърне в норма, във всекидневие за европейските градове.
В резултат на това гражданската война в Европа след две-три години ще прерасне в пълноценна Европейска Отечествена война.
Защо Отечествена ли? — ами по същата причина, по която Отечествени са били наречени онези две войни, които на Русия й се е наложило да понесе — защото нещата са опирали до оцеляване на цивилизацията изобщо.
Трябва да отбележим, че Европа още не е преживявала подобни войни. Тези войни, донесли свобода за народите на Европа, вместо нея ги е водила Русия.
Използването на армията в градски условия ще бъде затруднено. В градовете ще минат на обсадно положение. Въпреки всичко, това няма да помогне ситуацията да се подобри кой знае колко, защото
зоната на терора ще се разраства
Всъщност, Европа ще се окаже в положението на обсадена крепост, в която зоните на безредици ще възникват в най-различни места. В резултат на всичко Европа като цивилизация за пръв път от 300 години насам ще се озове пред заплахата от изчезване.
И тук Русия се изправя пред въпроса: Какво да се прави? — Да се спасяват европейците, или да се разположат войски по границите и да се чака, докато изтощаването на човешките и другите ресурси не стигне своя критичен минимум?
Русия неведнъж е спасявала Европа от гибел — от Наполеон, от Хитлер, спасявала е българите от турците и т.н.
Като отплата за помощта сме получавали само храчки, удари в гръб и черна неблагодарност. Твърде щедро е напоена с руска кръв земята на Европа. Европа трябва да изпие до дъно чашата на историческия гняв. Същият извод се отнася и за Германия.
Длъжни сме ясно и стратегически премерено да определим какви условия ще формулираме пред Германия в случай, че тя отново поиска да заеме централно място в Европа.
Това е наложително, за да не може никога повече от тази територия завоевателски орди да тръгват на нови походи „към Изток”.
Юрий Баранчик, Александър Заполскис