В своето историческо развитие всеки народ извършва „етно-натрупване”, т.е. акумулиране на блага за следващо стимулиране на труда.
Това са : природната рента (земята, която народът е отстоял в ратния си подвиг, заедно с всички дарове на тази земя), имперската рента (доплащането от гражданите за геополитическата състоятелност на страната си), фондоинтензивната рента (доплащане на гражданите за труда на техните предци, овеществен в плодоносещата инфраструктура на страната) и т.н.
Всички тези ренти са собственост на етноса, общонародно достояние.
То е предадено от предците на потомците, но само за своите – за тези, които по право са ги наследили. Когато в тази етническа среда се засели мигрант, той неволно и автоматично започва да получава етнонатрупаната рента, т.е. краде чужд труд.
И, ако мигрантската вълна натежи прекалено, системата просто няма да издържи – тя не е пресметната за подобни тежести.
Който обича много мигрантите, нека ги приема в своята страна и за сметка на своята етно-натрупвателна рента.
Няма толерантност изобщо, абстрактна толерантност.
В историята тя е присъща само към покойниците и то не винаги.
В никакъв случай не трябва за забравяме и опасностите и заплахите произтичащи от нашето членство в ЕС и НАТО., тъй като директно са свързани с националната сигурност, а не толкова със СИГУРНОСТТА като такава.
Става дума за влияние върху етническия код, върху българските идеали и въжделения.
В момента България няма никакви гаранции, че западните държави, а и не само те, ще ни дойдат на помощ и ще воюват в неин интерес.
Точно обратното.
Жив още и споменът как тези държави воюваха на страната на Турция в Освободителната руско-турска война от 1877-78 г., какви „номера” ни скроиха на Берлинския конгрес и в Ньой през 1918 г.
Не е забравена и необузданата българофобия на Уйнстън Чърчил от времето на Втората световна война.
Разклащането на българския национален код с вече фалирали и абсурдни „западни ценности”, като мултикултурност, толерантност, джендърна революция, рационален патриотизъм, сатанизъм, содомизация, унификация и примитивизация, сепаратизация и др., е другото лице на външната заплаха по линията на ЕС и НАТО.
Има данни, че ръководството на ЕС е подготвило и утвърдило документи по законово придвижване в страните от ЕС на тези „ценности” тайно от европейски народи (става дума за Меморандум подписан на 25-29 юни 2014 г в Страсбург и влизащ в сила от 1 май 2016 г.
Всъщност това е разписание, по дати, за бърза подмяна на православните църкви заличаване на националните ни вековни ценности.
Що се отнася до евразийския вектор, който „наднича” към България през Черно море, трябва да сме наясно, че от времето на Екатерина Велика ние се намираме в близката зона на руските национални интереси и това не може да бъде променено докато съществува Русия.
Имайки предвид статуса на Русия, възникват неизбежни опасности и заплахи, минимални по размери, но важни за отчитане поради сериозни последици върху „голямата шахматна дъска” (цивилизационата компонента на руското влияние върху България е извън предмета на статията.
Само ще отбележим, че не е нужно да си русофил, за да оцениш ролята на Русия в съдбините на България, както не е нужно и да си русофоб, за да не ти харесва много от това, което става и каквото прави Русия.
Трябва просто да си българин, за да почустваш силата на историческите осцилации и необходимостта двата родствени народа да са заедно в сложните криволичения на историческия процес.
В най-добрия случай България е поле на сблъсък на интересите на три империи, при което е играла роля на „резменна монета”.
Оставането й и за в бъдеще в тази роля е най-голямата опасност и заплаха в геополитически смисъл – заплашено е нейното съществуване като етнос и нация.
Предстои й повторно изтриване от географската карта на света.
Проф. Евгений Гиндев