«Войната, която не виждаме» (2011) е впечатляващо разследване върху ролята на медиите във войните. Филмът проследява историята на «вградения» и независимия журнализъм от касапницата на Първата световна война до разрушаването на Хирошима, от нахлуването във Виетнам до настоящата война в Афганистан и унищожението на Ирак. Както оръжията и пропагандата се усъвършенстват все повече, така и войната днес се развива в едно «електронно бойно поле», в което журналистите играят главната роля, а цивилните граждани са жертвите. Но кой е истинският враг?
Джон Пилджър казва във филма: «Ние, журналистите, трябва да бъдем достатъчно смели, за да не се поддаваме на опитите да бъдем превърнати в съучастници и рекламни агенти на най-новите кървави авантюри в чужди страни. Това означава винаги да оспорваме официалната версия, колкото и патриотична да ни изглежда тя, колкото и да е съблазнителна и коварна. Пропагандата разчита на нас в медиите, за да пробутаме нейните измами не на някой далечен враг, а на вас у дома. В тази епоха на безкрайни имперски войни, животите на безброй мъже, жени и деца зависят от истината.Или кръвта им ще легне върху нас. Тези, чиято работа е да отразяват истината, трябва да бъдат гласът на хората, a не на властта.»