На 16 май 2017 г коевската Рада забрани Георгиевските лентички, т.е. лентичката, която ветераите от войната и други жители използват на 9 май, за да отбележат Победата над хитлеровска Германия във Втората световна война.
Народни депутати се осмелиха да протестират срещу забраната.
Това доведе до факта, че членът на Радата Юрий Береза, обелчен във военна униформа, избухна от трибуната на парламента, ча той «иска да вземе картечница и да разстреля тези гадове».
Водещите западни СМИ не отразиха събитието.
Ако подобно нещо се бе случило в парламента на някоя друга страна, то не биха били предприети мерки за премълчаването.
Ако призивът да се разстреля опозицията бе прозвучал от руската Дума или от привържениците на Марин Льо Пен или Тръмп, то би предизвикало огромни заглавия в западните издания.
Но ако това е политик от африканска или азиатска страна, то за неговото изявление би се появило съобщение, в което се казва, че това е опасна липса на политическа култура.
Тексиметровият шофьор, който бе прострелян от охранителите на украински политик, защото говорил на руски и отказала да произнесе националистичния поздрав е точен пример за това.
Или законите, според които в Украйна е престъпление да се критикуват украинските фашисти от 30-те и 40-те години, т.е. лицата и групите, които по време на Втората световна война уби стотици евреи и поляци.
Защо СМИ не коментират тези закони така, както те постоянно коментират руските закони за задължителната регистрация на политическите партии, фанинсирани зад граница?
Важно в строителството в следвоенна Европа е това, че фашизъм не трябва да бъде подкрепят в европейските страни.
Това, което се случва днес в Украйна под формата на забрани да се критикуват фашистки организации, убийства на опозиционни политици и журналисти, забрана на комунистически партии, уволнение на полицаи за опитите им да бъдат защитени ветерани от войните от десните екстремисти и призиви в парламента да се разстреля опозицията, това не може да се характеризира по друга начин, освен като фашизъм.