Из профила му от Фейсбук
Какво беше това», «Какво става», «О, господи!…»
Цяло чудо е, че паниката е овладяна. Вижда се мъж, който насочва евакуацията.
И как мъже и младежи превързват и изнасят ранена девойка, която започва да кърви.
Моля се пострадалите да се възстановят, близките на жертвите да имат куража да понесат загубата.
Отново ще го напиша: ООН и държавите трябва да обявят най-официално тероризмът извън закона — така, както е пиратството.
Понякога тероризмът е много по-близо до нас, отколкото може би си мислим.
Дъщеря ми беше събудена от свой приятел от Манчестер. Неговата приятелка-студентка през свободното си време работи в залата. За късмет не са пострадали.
Неин приятел — испанец, живееше в Париж и работеше в Брюксел — в Европейската комисия. Уцели и трите атентата в двете столици — на място. Преживя истински шок, след третия е напуснал високоплатената си работа и се е завърнал в Испания, в родното си село. Безработен е.
«Господи, екипът ми е на бойното поле!» — беше полудяла самата тя при атентатите в Париж. Сестрата на една от колежките й, командирована точно по онова време в града, живееше точно на първия етаж над едно от кафетата, в които също имаше стрелба при случая Батаклан.
А наша семейна приятелка беше в първата редица на очевидците на атентата на летището в Бургас.
Всеки ден умират хора — и по света, и в онези тресящи се от екстремизъм райони.
Това трябва да се спре! С цената на всичко.
И не мога да разбера как в Интернет продължава да има джихадистка пропаганда!
Няма сила, която да ме убеди, че не е възможно да се блокират всички тези сайтове, блогове и т.н.
И да се носи наказателна отговорност от всеки, който проповядва и разопрстранява идеите на джихада.»
Григор Лилов