Хилъри Клинтън официално се върна в политиката. Така американските СМИ оцениха заявлението на екс-кандидата за президент на САЩ за създаването на нова политическа организация. При това целта на организацията е пределно ясна.Никой не е предполагал, че политическите страсти след избирането на Тръмп ще се проточат толкова дълги месеци.
Всички считаха, че обидените демократи ще пошумят и ще се успокоят, ще се примирят пред новата реалност.
Животът показа точно обратното: скандалите около 45-ия президент на САЩ придобиват лавинообразен характер.
А измислената тема за «руската следа» се разрасна до фантасмагорични мащаби, излизащи извън пределите на разумността.
Политическата класа в САЩ в този смисъл демонстрира чудеса.
Визитата на Сергей Лавров в САЩ и неговата среща с държавния глава на Америка бе превърната с усилията на медиите там в максимално скандална.
Стигна се до пълния абсурд, че местните журналисти обвиниха Кремъл и Белия Дом в заплаха за националната сигурност и в сговор, защото на срещата били допуснати само личните фотографи на преговарящите, а след това администрацията във Вашингтон не била публикувала снимки от официалната визита.
Прозвуча дори предположението, че руският фотограф е можел незабелязано да постави подслушвателно устройство в Овалния кабинет.
«Интелектуална агония», както точно нарече случващото се официалният представител на МВнР на Русия Мария Захарова.
Но дори това беше малко за опонентите на Тръмп.
Вестник The Washington Post започна да твърди без доказателства, че Тръмп бил споделял в Лавров някаква свръхсекретна информация за Ислямска държава.
Това, видите ли, станало ясно от някакви анонимни източници-чиновници.
Предадените от Тръмп данни уж подлагали на риск критично важен разузнавателен източник, свързан с терористите.
Ако се следва тази логика — Тръмп абсолютно бил в сговор с Русия.
Нещо повече — Тръмп направо бил на каишка и безусловно изпълнявал инструкциите от Русия, се твърди усилено в САЩ.
Авторите не се интересуват от реалната борба срещу джахадистите в Близкия Изток и в другите региони на света, която е невъзможна без реалното сътрудничество между Москва и Вашингтон.
Апропо, този факт бе признат от Тръмп още по времето, когато беше кандидат за президент.
Но силите, които имат интерес да го свалят от власт, не се интересуват от това.
Те, разбира се, не обръщат внимание и на опроверженията, които прави Белият дом и държавният департамент по повод прословутата «секретна информация», която уж Тръмп бил предал на Лавров, и до която нямали достъп дори високопоставени чиновници и сътрудници на спецслужбите.
Демократите критикуват Тръмп и искат обяснения.
Дори ще са по-доволни, ако видят, че Тръмп публично се покайва.
«О, колко грешен съм! Покайвам се, да, работя за руснаците. Сбърках», все едно това очакват да чуят от Тръмп.
И понеже руската «карта» е вървежна, противниците на Тръмп се отдават на откровен политически шаманизъм.
Например, екс-сътрудникът на Агенцията за национална сигурност, а понастоящем професор от Военния колеж Джон Шиндлер счита, че «руският скандал» с Тръмп все по-отчетливо му напомня Уотъргейт, който почти преди половин век доведе до оставката на Ричард Никсън.
Авторът на този паралел сравнява неотдавнашното уволнение на директора на ФБР Джеймс Коми, под чието ръководство бюрото разследваше в това число и мнимите връзки на Тръмп с Русия, с уволнението на специалния прокурор Арчибалд Кокс, който в началото на 70-те години оглавяваше разследването на Уотъргейт.
«Раша-гейт».«Москоу-гейт».«Кремлин-гейт».
Политолозите се съревновават в изобретателността си, измисляйки нови актуални термини.
А популярният американски публицист Макс Бут убедено твърди, че Тръмп се държи напълно последователно като човек, който нещо крие.
Демократите и техните идейни привърженици продължават да подготвят почвата за желаната от тях оставка на Тръмп с помощта на обилни словесни интервенции.
А Хилъри Клинтън в същото време се опитва да изиграе «мач-реванш», обявявайки за създаването на ново движение в подкрепа на политически кандидати и правозащитни компании.
На сайта на организацията с гръмкото име «Заедно напред» се казва с патос, че нейната мисия е «да се лансират прогресивните ценности и да се работи за създаването на по-добро бъдеще за бъдещите поколения».
На този етап никой не знае какво точно бъдеще е подготвила организацията на Хилъри, т.е. какво бъдеще е спазарила.
Не е изключено то да е толкова скандално, както и фондът на семейство Клинтън, който бе замесен в цяла поредица от грозни истории с дарения от граждани от различни държави, които Хилъри в битността си на държавен секретар е «възнаградила» за услугата.
Уви, мечтата на Хилъри да седне на президентския стол така и не се сбъдна.
Но столът както и преди оказва върху нея магнетично въздействие.
И я заставя да действа с всички свои сили ….и таланти.
Автор: Иля Тарламов
Превод: Петя Паликрушева за News Front