Къде се позиционира в този привиден и управляван хаос България?
Корумпирана държава.
Дискредитирана власт.
Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите.
Няма общонационален лидер.
Липсва общонационална идея.
Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам.
Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията.
Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защищават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ?
Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите.
Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?
Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и политически чистки.
Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защищава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си.
Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на които са изложени нашата страна и нашият живот.
Спецификата на българския капитализъм е, че олигархата не е буржоазия.
Олигархите не са бизнесмени или предприемачи.
Те са рентиери.
Те са квазифеодални магнати, получили собственост чрез сговор с корумпирани чиновници.
Те са мародери.
Съюз на олигархата и криминалните чиновници винаги е готов на най-престъпни постъпки за запазване на своята рента.
Толкова повече, че в България няма национална буржоазия.
Това, което наблюдаваме е компрадорска, наднационална група на глобалния Фининтерн.
Тази група няма понятия като „своя страна”, „свой народ”, „своя култура”.
Тя се отнася с презрение към българския народ и към българската култура.
Тя е абсолютно равнодушна към съдбата на България.
Или както алигорично може да се изразим :
„Мечтахме за едно, получихме друго и го сравнихме с трето. Оказа се, че не прилича на четвъртото, да не говорим за петото, макар че шестото напомняше за нещо, което се намира до седмото”.
Съвсем оправдано възниква сакрален въпрос : как българския народ бил векове месиански народ, може да избира да го ръководят политици, които са негодни да ръководят и вестникарска лавка ?
И не само ги избира, но и ги търпи.
Проф. Евгений Гиндев