Самолетите на Яковлев: От моноплана до прихващача с вертикално излитане (и видео)

Александър Яковлев, 1967 г.

А. С. Яковлев е роден на 19 март (1 април) 1906 г. в гр. Москва, в семейството на чиновник. Баща му — Сергей Василиевич завършва Александровското търговско училище. След края на образованието си служи в транспортния отдел на нефтената фирма „Товарищество братьев Нобель“ („Сдружение на братя Нобел“).

Майка му — Нина Владимировна — е домакиня.

Родът на Яковлев произлиза от крепостни селяни на граф Дмитриев-Мамонов.

Дядо му — Василий Афанасиевич държи лавка за свещи на Илинските врати в Москва и има договор за поддръжката на полилеите на Болшой театър.

 

През 1924 г. А. С. Яковлев построява първия си летателен апарат — планера АВФ-10, който е награден като един от най-добрите съветски планери на всесъюзните съревнования.

USSR. Moscow. The air show of Soviet Air Forces takes place in Tushino, district of Moscow. Soviet aircraft designers (L-R): Alexander Yakovlev, Andrei Tupolev, Semyon Lavochkin and Artyom Mikoyan.

Първият полет на АВФ-10 е на 15 септември 1924 г., днес тази дата се отбелязва като рожден ден на ОКБ Яковлев.

От 1924 до 1927 г. Яковлев работи отначало като работник, по-късно и като моторист в летателния отряд на Военновъздушната академия «Н.Е. Жуковски».

През 1927 г. Яковлев построява лекият самолет АИР-1 и през същата година е приет в академията, която завършва през 1931 г. През същата тази 1931 г. постъпва на работа като инженер в авиозавод № 39 (Завод „Менжински“), където през август 1932 г. организира група за лека авиация.

Авиаконструкторите Александр Яковлев и Михаил Бендерский

На 15 януари 1934 г. Яковлев става началник на производствено-конструкторското бюро на Спецавиатрест Авиопром, а от 1935 до 1956 г. е главен конструктор.

От 11 януари 1940 до 1946 г. той едновременно с това е и заместник на наркома на авиационната промишленост по новата техника. От 1956 г. до 1984 г. е Генерален конструктор на ОКБ Яковлев.

Як-17 (на снимката) е подобрена версия на Як-15, който пък е първият реактивен изтребител, приет на въоръжение в СССР

Общо конструкторското бюро, носещо неговото име и чийто Генерален конструктор е той, създава над 200 типа и модификации на летателни апарати, в това число и над 100 серийно произвеждани:

Въртолетът Як-24

  • Леки самолети с различно предназначение — спортни, многоцелеви, включително и реактивни.
  • Изтребители през Великата Отечествена война
  • Първите съветски реактивни изтребители и изтребители-прехващачи
  • Десантни планери и вертолети, в това число най-големият в света през 1950-те г. въртолет Як-24.
  • Семейство свръхзвукови самолети, включващо първите съветски свръхзвукови бомбардировачи, разузнавателни самолети и изтребители-прехващачи.
  • Първите в Съветския съюз самолети със скъсено и вертикално излитане и кацане, включително и свръхзвуков Як-141, нямащ аналог и досега)
  • Реактивни пътнически самолети
  • Безпилотни летателни апарати

Як-38, единственият съветски сериен палубен самолет с вертикално излитане и кацане.

От 1934 г. самолетите на ОКБ Яковлев са в крупносерийно производство и експлоатация. Общо са построени над 70 000 самолета „Як“, в това число над 40 000 самолета през Втората световна война.

Moscow. USSR. Minister of the aviation industry of the USSR Petr Dementyev, Minister of the Armed Forces of France Pierre Messmer, chief aircraft designer Andrei Tupolev, aircraft designer Alexander Yakovlev and first deputy chief designer Alexander Arkhangelsky at the Tupolev design bureau.

През войната две трети от съветските изтребители всъщност са конструкция на Яковлев.

Самолетите на ОКБ Яковлев са награждавани с Ленинска и осем Държавни награди на СССР и са използвани както в СССР (Русия), така и в други държави.

На самолетите, конструкция на ОКБ Яковлев, са установени 74 световни рекорда.

Пътнически Як-40.

Яковлев умира на 22 август 1989 г. в Москва и е погребан в Новодевичото гробище в същия град.