„Новата ни цивилизационна идентичност“

Към подобна насоченост ни води цялата дандания, свързана с „новата цивилизационна идентичност” на България. Не е трудно да се докаже, че Западна Европа — гръбнакът на ЕС и НАТО – гледа с подозрение на България и я преглътна само като територия, завършваща геостратегията на НАТО в Европа. Подобно негативно отношение има дълбоки исторически и идеологически основания и не е за пренебрегване.

През 1203 г. българският владетел Калоян разгроми най-елитната западна армия, армията на ІV кръстоносен поход. Във великата битка на България загива един от известните благородници на Франция – граф Де Ньой. Съдбата на краля на Латинската империя Балдуин Фландърски е известна:

Преди да го хвърли от кулата в Янтра, Калоян се отнесе с него като с жена – пише с ужас френският хронист.

И тази културна нация – французите – затаи мъст към България, която се прояви след 720 години!? Подписването на Ньойския мирен договор с България през 1918 г. става в семейното имение на графовете Ньой, в тържествената зала на замъка, под парадния портрет на граф Ньой. Но французите не минават за народ с първобитен отмъстителен инстинкт, за което продължават да ни критикуват на Запад.

След освобождението от турско робство България беше обявена за най-проруската страна в Европа и това убеждение се затвърди по времето на Студената война – ние се водехме като най-верния съюзник на СССР.

Такива исторически факти не се забравят от лишените от първобитен отмъстителен инстинкт западни страни, които старателно и педантично калкулират в обществената памет всичко лошо, което им е причинено. Такова поведение е част от т. нар. исторически колебания, жизнеспособни с векове.

Такива отрицателни спомени за българите е натрупала и Англия. Ако някога тя (заедно с Франция) е претърпяла крупно военно поражение, приличащо на разгром, то е срещу българската армия през Първата световна война край Дойран.

Американците ни наричат диваците на Балканите (за последен път в такъв смисъл се изразява съпругата на бившия американски посланик у нас Монтгомъри), т.е. азиатци според определението на Чърчил, че Ориентът започва там, където се пие боза и клозетите миришат.

Във връзка с това ще напомня, че последната засега провокация срещу България носи художествен характер и е свързана с т. нар. пано Ентропа. Модерното пано е монтирано пред сградата на Европейския съюз в Брюксел и на него страната ни е представена като турски клозет. Както може да се очаква, въпреки официалната негативна реакция, намериха се познавачи-журналисти, които харесаха произведението на изкуството и обясниха на тъпия народ, че нищо не разбира от съвременно изкуство, защото, видите ли, наистина се намира в задния двор на Европа и не схваща, че това не е обида, а комплимент. Та нали в клозета и царят ходел сам, а изпълняването на физиологичните нужди било нещо, без което светът не можел.

Подобни факти и ситуации има достатъчно в Европа и не е чудно, че морално европейско единство няма. Няма и индикатори за общоевропейска солидарност, освен скучното брюкселско законодателство, облагодетелстващо големите и икономически силни западни държави.

Дори НАТО чрез своя официален говорител Джеймс Апатурай призна в близкото минало по повод задграничните мисии извън Европа, че никоя страна няма да се съгласи да прати своите младежи някъде, само защото мнозинството е решило така (България е изключение, тя прати своите младежи „някъде” в рамките на американската антитерористична Коалиция на желаещите). Различни събития от последната година показаха, че

не можем да разчитаме в периоди на сериозни кризи нито на ЕС, нито на НАТО

ТОВА ПРОЛИЧА при т. нар. „газова” криза.

Известно е виждането на българското правителство за превръщане на България в енергиен разпределителен център на Балканите. С тази перспектива бяха оправдани два важни проекта: строежът на АЕЦ „ Белене” и т. нар. „Южен поток” – пряката ресурсно-енергийна връзка с Русия през Черно море. Ако към тях прибавим и проекта „Набуко” – пряката ресурсно-енергийна връзка с доставчиците от Средна Азия през Азербайджан, Грузия и Турция – положението наистина изглежда впечатляващо.

Тук сериозно геостратегическо предимство има проектът „Южен поток” поради простата причина – осъществява директна връзка с доставчика, т. е. елиминира транзитьорите. Тъй като от „ газовата” криза пострадаха най-вече балканските страни, от ЕС не намериха нищо по-добро от това да ни посъветват да намалим потреблението и да не пускаме отново затворените блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй”. И когато се усетиха каква недомислица е това, заговориха, че на България трябва да се помогне.

Подобна ситуация особено остро поставя въпроса за

професионалната пригодност на българските политици и държавници

НЕ Е МНОГО ТРУДНО да се види, че в последните години те усилено пренебрегват явните изисквания на геополитиката и в нейния географски, цивилизационен и политически смисъл. Ако има висши, „божествени” причини, те не са известни нито на обществото, нито на нацията. Опитите да използват чисто географските дадености на България прилича на прогимназиална истерия. В газовия проблем България, съзнателно или по принуда, се забърка в отдавна планирана геостратегическа операция, подържана и координирана от известна държава и насочена срещу Русия.

В изявлението си на 16.01.2009 г. президентът Георги Първанов обяви инициативата за създаване на нов Център за стратегии и развитие с привличането на максимален брой представители на научни звена, на други подобни институти, с оглед на това в относително кратък срок да предложим на обществото за дебат нова стратегия за национална сигурност.

Президентът би могъл да си спомни, че подобен проблем се разискваше преди 10 години. И тогава имаше идея за привличане на „максимален брой” представители на интелигенцията и на научните кръгове за решаване именно на такива задачи ( т. нар. Клуб 100), но нищо не се получи.

Трябва да се формулират основанията на националната сигурност – националната кауза, националните цели и националните интереси. Като се има предвид, че в съществуващата Доктрина за национална сигурност самото понятие национална сигурност е формулирано странно (от научна гледна точка), а още по-странни са съществуващите официални тълкувания, аз предвиждам, че работата на новия Център ще бъде много трудна и с непредвидим край.

Ясно е едно – ние, българите, никога няма да отстоим националната си кауза в съгласие с близки или по-далечни съседи и съюзници. Ние ще я осъществим против тях. Така е било винаги. Не е казано, че трябва да се бием. Но трябва да знаем, че ще получим тяхното неодобрение, укори, удари в гръб, интриги, както се случва и сега, но не искаме да си го признаем.

Ако ние не се откажем от това пораженческо преследване единствено и само с цел да запазим и защитим някакво статукво, нямаме никакви перспективи на Балканите, пък и в Европа.

Трябва да имаме достатъчно сили да надмогнем това малодушие, което в течение на 50 години формулира българската външна политика – страх, малодушие, комплексираност. Вижте какво правят далече по-малки и пренебрежими държави членки на ЕС: Словакия, Чехия, Гърция, Прибалтийските държави, да не говорим за Полша.

Трябва ясно и категорично да заявим: ние сме българи и нашите интереси са такива.

Проф. Евгений Гиндев