Европейски фирми са принудени да платят на САЩ над 40 милиарда долара (38,5 милиарда евро). Те са обвинени от американското правосъдие, че не спазват санкциите, наложени от Вашингтон (а не от ООН) срещу някои държави. Ето как правото се превръща в оръжие за поглъщане или отстраняване на конкуренти.
„Изправени сме пред непреодолима стена на американското правосъдие с нарочната умисъл да се използва правосъдието за налагане на икономически и политически империум и така да се получат икономически и стратегически предимства“, заяви без увъртания депутатът Пиер Льолуш от дясната партия «Републиканците» пред комисиите по външните работи и финансите на френското Националното събрание, представяйки своя доклад за извънтериториалността на американското право. Доклад, от който, по думите на депутата социалист Кристоф Премат, „те побиват тръпки“.
Трябваше през 2014 да бъдат наложени двете колосални глоби на БНП „Париба“ (8,9 милиарда долара, или 8,4 милиарда евро) и на „Алстом“ (772 милиона долара, приблизително 730 милиона евро), за да осъзнаят френските ръководители и медии, че САЩ са решени да наложат своя юридически модел и своите закони на другите страни, пък били те и най-близки техни съюзници.
Всичко започна през 1977 г. със Закона срещу чуждестранните корупционни практики (Foreign Corrupt Practices Act – FCPA). Първоначално той се прилагаше за националните фирми и компании, но през 1998 обхвана и чуждестранните предприятия. Втората ос са серия закони, криминализиращи търговията с държави под американско ембарго (Иран, Куба, Либия, Судан…)
След атентатите от 11 септември 2001 г. борбата се насочи срещу прането на пари от терористи или наркотрафиканти. Законът „Патриотичен акт“ даде на американските служби разширени правомощия за достъп до информационни данни, главно посредством Агенцията за национална сигурност (NSA).
Законът „Дод – Франк“ от 2010 оправомощи Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) да наказва всяко поведение, спомагащо осезаемо да се извършват нарушения в САЩ, дори когато финансовата транзакция е сключена извън тяхната територия и в нея участват само чуждестранни лица. Гласуваният през 2010 Закон за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (Foreign Account Tax Compliance Act – Fatca) даде на данъчните власти извънтериториални права. Чуждите банки бяха принудени да станат техни агенти и да предоставят всякаква информация за сметките и авоарите на американските граждани, на регистрираните в чужбина американски данъкоплатци, както и на хората с двойно гражданство.
На 29 септември 2016, отхвърляйки ветото на президента Барак Обама, Конгресът гласува Закон срещу спонсорите на тероризма (Джаста – Jasta), който позволява всяка жертва на тероризъм в САЩ да съди държава, пряко или косвено свързана с подобни действия, извършени на американска земя. Законът е насочен преди всичко срещу Саудитска Арабия, затова, че не е контролирала поданиците си, извършили атентатите на 11 септември. Има опасност обаче той да доведе до действия срещу всяка държава, сметната за отговорна, дори и косвено, за действията на своите граждани. Този текст противоречи на принципа за суверенитет на държавите, тъй като смесва личната отговорност с колективната.
Зад този търпеливо граден юридически инструментариум личи стремеж към хегемония.
В САЩ много хора се изживяват като принадлежащи към избран народ, натоварен да разпространява истината и да върши добро.
Те смятат, че притежават универсална компетентност в името на една универсална визия. В този смисъл целта е инструментите на тази идеология – валутата (долар), езикът (английски), правото (основаващо се на прецеденти, за разлика от европейското писмено право), да бъдат наложени на всички.
Развитието на технологиите и финансиаризирането на икономиката дават на Вашингтон техническите средства да провежда успешно тази офанзива.
„Достатъчно е една спорна операция да бъде извършена в долари или пък електронна кореспонденция да премине през американски сървър, за да се сметне, че случаят е от компетенцията на американското правосъдие“ , пише Пол-Алберт Ивейнс, председател на адвокатската колегия и бивш председател на Националния съвет на адвокатското съсловие.
Не особено почтени цели
ТАЗИ „външна юридическа политика“ изисква значителни средства. Всичко тръгва от разузнаването. Службите – от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), през Федералното бюро за разследване (ФБР) и агентите му на служба в посолствата до Агенцията за национална сигурност (NSA), събират информация, като при нужда използват платени източници, дори неправителствени организации (НПО). Тази информация се обработва от различни ведомства: Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Комисията по ценните книжа и борсите (SEC), Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), които следят за прилагането на международните американски санкции. Към това могат да се добавят действията на местни и дори държавни прокурори, като този на Ню Йорк, който често се намесва в процедури срещу големи чуждестранни компании.
Министерството на правосъдието и другите ведомства се държат като прокурори, с цел да накарат нарушителя да се признае за виновен. Колкото повече той се бави да признае и приеме присъдата, толкова по-тежка става тя. Това обяснява отчасти разликата между американските предприятия и останалите в подхода към корупцията. Свикнали на процедури от този вид, първите се споразумяват много бързо, докато вторите, например „Сименс“ и „Алстом“, късно осъзнават мащабите на опасността.
Намесват се и стратегически съображения. В една корупционна афера в Индонезия „Алстом“ беше съдружник на японската компания „Марубени“.
Още през 2012 тя се споразумя с Министерството на финансите на САЩ и беше осъдена да заплати едва 88 милиона долара глоба.
Сметката за „Алстом“, договорена през 2014, беше девет пъти по-висока. „Марубени“ не беше интересна за тежката артилерия на съответния американски отрасъл, докато „Алстом“ вече беше на мушката на „Дженерал Електрик“.
Жан-Мишел Катрпоан