Със златни букви в историята на 28-ми пехотен Стремски полк са записани имената на неговите командири. Това каза в предаването „За славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България” на Радио „Фокус” – Пловдив военният историк доц.д-р Петър Ненков.
„Това са полковник Андрей Парлапанов, полковник Владимир Серафимов, полковник Иван Цеков, полковник Христо Комсиев, полковник Илия Раев и подполковник Стефан Петров, които обучиха, възпитаха и преведоха своите бойци през огън и кръв, към славни победи”, посочи историкът.
По думите му вечно жив ще остане подвигът на фелдфебел Стайко Бакалов, който през Първата световна война прикрива отстъплението на своите другари при Завоя на река Черна и задържа няколко часа с картечен огън настъплението на цял вражески полк.
На негово име е кръстена котата, на която се разразява неравният бой и маршът на стремци “Стайкова могила”.
След пробива на Добро поле през септември 1918 г. пълният кавалер на ордена „За храброст”, фелдфебел Христо Василев успява да спаси бойното знаме на стремци и полковата каса със заплатите на личния състав, като ги прекарва от фронта до карловските казарми.
След войната, през 1919 година 28-ми Стремски полк е разформирован и на негово място в Карлово пристига 21-ва пехотна Средногорска дружина.
„Карловските воини взеха участие в заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г., като втора дружина от 23-ти пехотен Шипченски полк и внесоха своя скромен принос за разгрома на хитлерофашизма”, добави още Петър Ненков.
По думите му по бойните полета на Югославия и Унгария те са проявили масов героизъм и след войната са се завърнали в бащиния си край като победители.
„Само на една ръка разстояние, в паметта ни се крият вдъхновяващи примери на невероятна храброст и героизъм, които трудно могат да бъдат открити в чужда военна история”, каза още Петър Ненков.
„Във войните за национално освобождение и обединение — 1912-1918 г., и в заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г. пред бойния устрем на стремци преклониха глава турци, сърби, гърци, черногорци, усташи и хитлеристи. Страшен беше стоманеният им нож и ръчните гранати за италианци, зуави и французи. Поклон пред храбростта им сториха дори гордите синове на Албиона”, добави Ненков.
„Мнозина от карловските воини останаха завинаги в самотни гробове под стръмните урви на Беласица. Други навеки ще слушат от своите войнишки могили тихия плисък на вълните на Дойранското езеро. По каменните чуки край Завоя на река Черна ще цъфнат алени макове, поникнали от кръвта на стремци”, каза Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА