Москва, 23 март 1945 г.
Въпрос: Какви задачи са били поставени пред вас и от кой, при назначаването ви за германски посланик в България?
Отговор: В Министерството на външните работи, а след това по време на посещение при Рибентроп, ме запознаха с политическата обстановка в България. От тази информация произтичаше, че българското правителство изцяло и напълно стои на страната на Германия. В моята задача влизаше по-нататъшното укрепване на дружествените връзки между България и Германия.
През юни 1941 г. преди заминаването ми за София бях приет от Хитлер в присъствието на Рибентроп и Гьоринг. Хитлер ме попита информиран ли съм за обстановката в София. Когато му отговорих положително, той каза, че моята задача, като посланик в София ще бъде несложна, тъй като с България всичко стои благополучно.
Въпрос: Как трябва да се разбира това? Обяснете.
Отговор: Хитлер обърна вниманието ми върху неговите дружествени отношения с цар Борис, с когото той обсъждал всички политически въпроси. Той ме посъветва да оказвам на царя всякакви услуги. Смисълът на инструкцията на Хитлер се свеждаше до това, аз настойчиво да постигам безпрекословното изпълнение на всички германски искания.
Въпрос: Към времето на Вашето пристигане в София (юни 1941 г.) Германия беше завършила окупацията на Гърция и Югославия, при това България, както е известно, оказа активна поддръжка на агресивната политика на фашистка Германия на Балканите. В това ли Хитлер виждал «благополучието» на Балканите?
Отговор: Това, разбира се е правилно. Съгласно Виенския арбитраж (1940 г.) и договора Кремона, към България беше присъединена Южна Добруджа. Освен това, в края на 1940 г. или в началото на 1941 г. между България и Германия, при активното участие на моя предшественик – германския посланик в България фон Рихтхофен, беше изключен таен договор, по който към България бяха присъединени Македония и Тракия, области, принадлежащи на Югославия и Гърция. В замяна на това България се съгласи да пропусне германските войски през своята територия, за окупирането на Югославия и Гърция.
За съществуването на този таен договор на мен ми стана известно в края на 1941 г. от беседа с цар Борис. След това аз получих потвърждение от Министерството на външните работи на мое запитване, съществува ли такъв договор, на който се позоваваше цар Борис в беседата с мен. Накрая, по-късно, на прием при Рибентроп, последният потвърди, че такъв договор съществува, но за него е известно на тесен кръг хора. Цар Борис, окуражен от териториалните придобивки, смяташе след войната да присъедини към България и Солун. Възможно е на него да са му били направени по този повод някакви обещания от германска страна.
По такъв начин към моето пристигане в София българската политика беше напълно подчинена на германските интереси в европейския югоизток.
Въпрос: В какво конкретно се изразяваше военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?
Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните планове на германското командване в европейския югоизток се изразяваха в следното: България пусна германските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла така бързо да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство възпрепятствуваше придвижванията на германските войски през своята територия.
Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който споменах по-горе, българското правителство предостави свой транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.
В местата за съсредоточаване на германските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средства на ПВО и т.н.
Българското правителство, освен това, предостави своите пристанища (Варна, Бургас) на германските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха използвани също за бойните операции в Черно море срещу Съветския съюз.
През 1942 г. българското правителство изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското движение и поддръжката на германския окупационен режим в тези страни.
Накрая, по секретната икономическа спогодба, която от германска страна беше сключена от пълномощника на германското правителство – Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена изцяло към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за германските войски в България и т.н.).
Въпрос: Във вашето задължение като германски посланик в България влизаше ли контролът върху провеждането от българското правителство на всички тези мероприятия, осигуряващи успеха на агресията на германския фашизъм на Балканите?
Отговор: Да, разбира се. Германското правителство беше заинтересувано в осъществяването на тези мероприятия от българското правителство, и аз, като посланик, съвместно с моите чиновници полагах всички усилия, тези мероприятия да се провеждат с цялата им пълнота.
Въпрос: За сметка на жестокото изтребване на югославския и гръцкия народи и унищожаването на тяхната свобода и независимост?
Отговор: Върху това не съм се замислял. Аз изпълнявах заповедите на моето ръководство в Берлин и се грижех изключително за интересите на моята държава.
Въпрос: Вие не дадохте пълен отговор на въпроса какви задачи са стояли пред лас като германски посланик в България. Ще изложители по-подробно тези задачи?
Отговор: По-горе посочих, че в моите задължения влизаше укрепването на дружествените отношения между България и Германия. Това осъществявах по пътя на поддържането на германо-български съюзи и обединения, личен контакт с цар Борис и неговите министри, а след смъртта на цар Борис – с регентския съвет и българските министри.
В моите задължения влизаше също така поддръжката на различни германски промишлени учреждения и на техните представители в България, чиято дейност беше важна и необходима за воденето на войната.
Аз оказвах също така активна помощ на германските военни инстанции в България в онези случаи, когато те имаха трудности във взаимоотношенията с българското военно министерство при изпълнението на военните им задължения, за които говорих по-горе. Аз се стремях към установяване на контакт с прогерманските български организации («легионерите» – генералите Жеков, Луков; «Ратниците» – професор [Асен] Кантарджиев; комитета на «Антикоминтерна» в България – инженер Кръстев и др.), на разпространяването чрез тези организации на пропаганден материал, на внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическата идеология.
Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които, трябва да се каже, бяха много и, които касаеха най-различни страни на вътрешния живот на България.
Въпрос: Разкажете за най-важните от тези поръчения и как практически ги осъществявахте.
Отговор: Към моето пристигане в София, по настояването на германското правителство, беше закрито руското консулство във Варна. Министърът на външните работи на България [Иван] Попов ме осведоми за това, и аз съобщих в Берлин. Скоро след това, по настояването на представителите на германските военни инстанции в София поставих пред министъра Попов въпроса за закриването на руското посолство в София и извършването на обиск в него, с цел на откриване на компрометиращи материали.
Хитлер засегна този въпрос по време на приемането на цар Борис в своя щаб на главното командване.
След като се върна от Хитлер, цар Борис ми съобщи, че на него му предложили да засили наблюдението над сътрудниците от руското посолство. По указание от Рибентроп, аз получих от министъра на вътрешните работи Габровски уверението, че това наблюдение ще бъде засилено, а през ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус аз проверявах как се изпълнява това уверение.
Много усилия ми се наложи да положа, за да въздействувам върху българската външна политика, когато съветското правителство постави през 1944 г. въпроса за отварянето наново на руските консулства във Варна, Бургас и Русе.
Получих от Рибентроп категорична заповед – да възпрепятствувам това, и имах голям разговор с премиер-министъра Божилов, министъра [Димитър] Шишманов, [Първан] Драганов, с регента [Богдан] Филов. Консулствата не бяха отворени.
Въпрос: По-горе посочихте, че пристанищата на Варна и Бургас са се използвали от германските съдове за бойни операции срещу Съветския съюз. Значи, обвиненията на съветското правителство в нарушението от българското правителство на неутралитета са били напълно обосновани?
Отговор: Да, тези обвинения бяха напълно обосновани. Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в другите бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия.
Премиер-министърът Божилов заяви на представителя на съветското посолство, че германските кораби, намиращи се в българските пристанища, водят борба срещу възможната поява на английски подводни лодки. Това заявление на Божилов беше явна лъжа.
Въпрос: Откъде ви е известно, че германските кораби от Варна и Бургас водят бойни действия срещу Съветския съюз?
Отговор: За това ми разказа адмирал [Курт] Фрике, командващ морската група на Юга, и сътрудници от неговия щаб. От тях ми стана известно, че немските хидросамолети са излитали от Варна за разузнаването на съветските райони.
Въпрос: Какви поръчения на германското правителство още сте изпълнявали в България?
Отговор: През пролетта на 1942 г., съгласно телеграфно разпореждане от Берлин, настоях българското правителство, чрез министъра Попов, да обяви война на Англия и Америка в съответствие с приетите от тях задължения (присъединяването към пакта на 3-те държави). Българското правителство обяви, че България се намира в състояние на война с Англия и Америка.
През май 1943 г. получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски, беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външна страна това беше като че ли дело на българското правителство, в действителност всичко направихме ние – германците, под мое лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.
През август 1944 г., по настояване от Берлин, заявих на българското правителство в лицето на регентите Филов, Михов, министъра Драганов протест срещу задържането от тях на ешелоните с руските военнопленници и гражданските лица, движещи се през България към Германия. В резултат на моята намеса ешелоните безпрепятствено се придвижили по назначение.
По указание на Химлер, което получих по телеграфа, аз, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските дела – [Теодор] Данекер, чрез министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14-15 хил. души), които бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна.
Много време и сили отделих на въпроса за въвличането на българското правителство в борбата срещу партизаните в Македония, Тракия и в Стара България. В резултат на моите настоявания, издигани или по моя инициатива, или по указание от Берлин, успях да изпратя в тези райони окупационен български корпус, а освободилите се за негова сметка немски части бяха изпратени на Източния фронт. Ръководителят на германското военно разузнаване в България д-р Делиус ми предоставяше месечни сводки за хода на ликвидирането на партизаните, и аз бях постоянно в течение.
Въпрос: Следователно сте взимали участие в ръководенето на борбата срещу партизаните в България?
Отговор: В непосредствената оперативна дейност на германското командване по борба с партизаните аз не се намесвах.
На основата на получените от мен сводки за хода на тази борба настоявах от българското правителство за засилване на мерките за борба срещу партизаните. В този смисъл разбира се, участвувах в ръководенето на тази борба.
Въпрос: При това българските и немските части под предлог на борба с партизаните унищожаваха ли мирното население, изтребваха ли невинни жени, деца, опожаряваха села?
Отговор: Да, това се провеждаше с цел на профилактика, така че другите жители да не попадат под влиянието на партизаните.
Въпрос: Ще продължите ли по-нататък вашите показания?
Отговор: След смъртта на цар Борис по заповед на Хитлер и Рибентроп предприех опит да поставя на поста премиер-министър ръководителят на национално-либералната партия [Александър] Цанков [б.ред. – става дума за ръководителя на национал-социалистическото движение в България] и да формирам правителство начело с него, което би било способно още по-решително да провежда прогерманска политика. Цанков ни беше известен от събитията от 1923 г., когато като премиер-министър решително се разправи със селската партия на [Александър] Стамболийски (последният тогава беше убит) и жестоко смаза демократичното движение.
Освен това, влошаващата се с всеки ден военна обстановка за Германия под влиянието на загубите на Източния фронт настоятелно изискваше да бъде поставен на власт енергичен, с диктаторски склонности човек, който би успял със сила да удържи България в сътрудничество с Германия. Такъв човек можеше да бъде Цанков.
Основните разговори по този повод водих с регента Филов, тъй като генерал Михов не владееше немски език. Този път моите настойчиви искания бяха отклонени, обаче Филов ме увери, че набелязаната от тях кандидатура на [Иван] Багрянов за поста премиер-министър не отстъпва по своите качества на Цанков.
Малко преди Букурещ да бъде зает от руснаците бях извикан в щаба на върховното командване. Хитлер заяви, че вярва във възможността да запази в немски ръце Македония и Сърбия и през тях да поддържа връзка с немските части в Гърция, обаче ми поръча още веднъж да се опитам да получа от регентския съвет съгласие за формирането на правителство, начело с Цанков.
След моето връщане в България станаха събития, които направиха моите преговори с регентите безуспешни. Руските войски стояха на Дунав, тяхното навлизане на българска територия беше въпрос на няколко часа.
Въпрос: Известно е, че Цанков се е изказал по дунавския радиопредавател от Берлин като глава на българското фашистко марионетно правителство, формирано от немците. Как е могло да се случи това?
Отговор: Към това нямах отношение. След провала на моите опити да го направя премиер-министър, по заповед от Берлин аз качих цялото семейство на Цанков в автомобил, доставих ги в съпровод на сътрудника на посолството хауптбантфюрер [Герхард] Брайпол в гр. Ниш, откъдето той заедно с моята жена излетя с военен самолет в Берлин. Там Цанков направиха премиер-министър. По това време, заедно с моите сътрудници, бях интерниран в частите на Червената Армия.
Въпрос: Ще продължите ли вашите показания?
Отговор: Посочих най-важните поръчения на германското правителство, които изпълнявах като посланик в България.
Ще посоча още две поръчения. През 1941 г. по желание на Берлин успях да осигуря в България мобилизирането на работна сила за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия.
След държавния преврат в Италия успях да получа от българското правителство потвърждение, че то ще признае за законно правителството на [Бенито] Мусолини, и се намесих в дейността на италианската мисия в България с цел да осигуря интересите на Мусолини (посланикът Мамели по мое настояване беше сменен с посланик [Карло] Симен).
Въпрос: По такъв начин, цялата ваша дейност в България е била насочена към укрепване позицията на германския фашизъм в натрапената на демократичните държави престъпна война?
Отговор: Съвсем правилно. Да осигуря с всички средства победата на германския национал-социализъм над демократичните държави и да спечеля войната, която разглеждах като жизнено необходима крачка от страна на Германия – в това виждах своята основна цел на поста германски посланик в България. На тази цел беше подчинена цялата моя дейност в България.
Въпрос: Защо премълчавате за разузнавателната дейност на вашето посолство?
Отговор: С такъв род дейност германското посолство в България не се е занимавало. Тази работа вършеше намиращият се в София орган на Абвера, ръководен от доктор Делиус и главния пълномощник на СД – [Франц] Обермайер.
Въпрос: Какво ви е известно за работата на тези учреждения?
Отговор: Тези учреждения не ми бяха подчинени, и за работата им нищо заслужаващо внимание не мога да съобщя.
Например, на мен ми е известно, че истинската фамилия на д-р Делиус, ръководителя на германското военно разузнаване в България, беше [Ото] Вагнер. По едно време, след провала на германския Абвер в Турция, той започна да се нарича д-р Фрей. Делиус ми изказа опасенията си, че във връзка с този провал може да има неприятности по служба.
Въпрос: Какво отношение е имал Делиус към провала на германския Абвер в Турция?
Отговор: Както ми беше разказал Делиус, ръководителят на Абвера в Турция прие на служба сина на берлинския адвокат Фермерен, чиято майка е известна журналистка в Португалия. По същото време по препоръка на Делиус там също е била приета на служба дъщерята на германския консул в София [Нели] Кап, получила възпитание в Индия.
Кап, Фермерен и още един сътрудник на Абвера в Истанбул преминаха на страната на англичаните и им издадоха цялата агентура на Абвера в Турция. Провалът на Абвера в Турция послужи като повод за свалянето на адмирал Канарис от длъжността ръководител на германския Абвер при «OKW» и предаването на военното разузнаване в ръцете на Химлер. Във връзка с това, от Главвното управление на SD, на базата на Абвера беше създадено Управление М (военно разузнаване), чиито ръководител беше Калтенбрунер.
Въпрос: Какво още ви е известно за работата на германските разузнавателни органи в България?
Отговор: Главният пълномощник на SD – Обермайер, вършеше в София голяма работа. Формално той се водеше като консулски секретар при полицейския аташе Хофман, намиращ се в щата на посолството. Хофман също така се занимаваше със събирането на политическа информация и тесно сътрудничеше с българската полиция.
Малко преди заминаването на посолството от София, във връзка с приближаването на Червената армия, Обермайер ми представи един ръководител на SS, чиято фамилия сега не мога да си спомня. Последният заяви, че той е ръководител на организация, създадена по личното поръчение на Химлер и поддържащ тесни връзки с десните националистически кръгове.
От беседа с този ръководител на SS ми стана известно, че неговата организация подготвя обявяването на независимостта на Македония с участието на десните националисти. Той съобщи, че в тези дни при него ще дойде лидера на македонските независими – [Иван «Ванче»] Михайлов, организатор на убийството на югославския крал Александър в Марсилия през 1924 г. И действително, Михайлов долетя със самолет от Загреб (Хърватия) с жена си и другите свои политически привърженици и беше изпратен от Обермайер в Скопие. Ръководителят на SS по-нататък ми заяви, че той предоставя себе си и създадената от него организация, която се състояла от решителни млади български националисти, на мое разпореждане. Обаче, да се възползувам от услугите на тази организация не можах, беше вече прекалено късно. В България навлязоха частите на Червената Армия.
Въпрос: Какви бяха взаимоотношенията ви с ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус?
Отговор: По време на едно от посещенията на Канарис при мен той определи моите взаимоотношения с Делису. Делиус, съгласно указанията на Канарис, ми предаваше информациите с политически характер. От беседа с Делиус по повод политическата обстановка в България, случайно успях да узная, че независимо от него в България работи още една инстанция на Абвера, непосредствено от Виена. Освен това, Делиус сътрудничи в София с една германска инстанция – службата за прехващане.
Въпрос: Какво още можете да съобщите за работата на германското разузнаване в България?
Отговор: Повече нищо не ми е известно.
Въпрос: Не сте искрен. На нас точно ни е известно, че в посолството е съществувала разузнавателна служба, ръководена от така нареченото «бюро за разузнаване на Рибентроп» (Отдел за информация ІІІ при Министерството на външните работи на Германия). Ще разкажете ли какво ви е известно за тази служба?
Отговор: За това, че Министерството на външните работи има своя специална разузнавателна служба («бюро за разузнаване на Рибентроп»), узнах в началото на 1942 г. При мен се появи сътрудник на берлинската кинофабрика «Уфа» – Де-Монти, хърват по националност, и заяви, че той работи в София в качеството на пълномощник на «бюрото за разузнаване на Рибентроп». От Берлин при него беше изпратена жена с фамилията Фридрих, която формално се водеше като студентка в Софийския университет. По-нататък Де-Монти каза, че всички агентурни материали, получени от него от неговите доверени лица, фридрих ще шифрова със специален код и през посолството – ще изпраща в Берлин. Де-Монти ме помоли да дам съответните указания на работниците от посолството.
Тук веднага Де-Монти ме предупреди, че аз не трябва да влизам във връзка с тази работа, за да не бъда компрометиран. За съдържанието на получените от тях през доверените хора материали той щял систематически да ме информира устно. По-късно Де-Монти неведнъж е бил при мен на прием.
Въпрос: Излиза, че посолството е било като прикритие за разузнавателната служба?
Отговор: Да, така се получава. Ръководеното от мен германско посолство в България служеше за прикритие на германските разузнавателни органи. Намиращата се в посолството нелегална радиостанция под ръководството на радиста Кох обслужваше по някой път българските представители на Абвера и осигуряваше тяхната свръзка с берлинските ръководни органи.
Въпрос: Ще продължите ли вашите показания по този въпрос?
Отговор: Де-Монти имаше редица неприятности във взаимоотношенията с българските власти, тъй като едновременно с това се занимаваше в България със заснимането на кинофилми. Освен това, германския Абвер подозираше в него агент на противника. Скоро след това, него го отзоваха в Берлин, а Фридрих преместиха в Копенхаген.
Въпрос: Кой стана приемник на Де-Монти?
Отговор: Докато търсиха заместник на Де-Монти, аз, по молба на нач[алника] на отдела за информация ІІІ на МВнР съвтеника Генке, се съгласих на това, тази работа да изпълнява моя личен референт Бирман (арестуван заедно с мен). След няколко месеца по мое лично ходатайство, тази работа беше възложена на съветника на посолството, ръководителя на отдела за култура и пропаганда [Манфред] Гарбен.
Въпрос: Какво ви е известно за работата на Гарбен в качеството на пълномощник на «бюрото за разузнаване на Рибентроп»?
Отговор: Доколкото ми е известно, Гарбен събираше информация за политическите настроения в различните кръгове на българската общественост, наблюдаваше поведението на министрите и обкръжението им и донесенията на своята агентура изпращаше в Берлин.
От агентурата на Гарбен ми е известен само представителят на една германска фирма – Бекер и неговата жена, които по думите на Гарбен, имаше връзки сред руските хора в България и проявяваше големи успехи в разузнавателната работа срещу Русия. Гарбен ми заяви, че, ако на мен ми потрябва да установя нещо по отношение на руското посолство, това би могло да се свърши през Бекер.
Освен това, Гарбен беше много тясно свързан с българските националистически среди.
