Генералите, които останаха в сянка: Маршал Михаил Катуков (внук на герой от Шипка и Плевен)
11.05.2017 09:56
Генерал-майор Катуков по време на битката под Москва
Днес, 72 години след великата Победа, често се чуват твърдения, че темата за войната вече е изчерпана, че вече всичко е казано, показано, изучено отгоре до долу, отпред и отзад.
Разбира се, че това горното е невъзможно — войната е била с такива огромни мащаби, трагедията е била толкова грамадна, триумфът на Съветския съюз също е бил толкова велик, че едва ли може детайлно да се погледне във всяко ъгълче.
Ролята на някои съветски военачалници и до днес не е достатъчно оценена. По различни причини — някои от тях не доживели до Великата Победа, други отговаряли за неключови, но много важни участъци от отбраната на СССР, а трети били подминати от вниманието на командването след войната, а и от историците днес.
За някои от тях ще ви разкажем тези дни в рамките на няколко материала. Всички материали ще носят общото заглавие: Генералите, които останаха в сянка.
Михаил Ефимович Катуков
Командирът на бригадата Катуков и комисар Бойко
Официално се счита, че спасител на Москва е Г.К. Жуков, макар да е повече от ясно, че това няма как да е извършено САМО от Жуков.
И ако имаме предвид отделните направления, по които се е решавала съдбата на съветската столица, от е повече от явно, че там всичко е зависило буквално от всеки конкретен боец, командир и политработник.
И от таланта на техния командващ — в този смисъл на СССР му провървяло. Всичко било идеално по отношение на 4-та танкова бригада на М.Е. Катуков.
Той усвоил трагичните уроци на неуспешните погранични боеве.
Михаил Ефимович разбрал, че трябва да се намери някаква друга тактика, която би позволила да се изравнят шансовете с по-опитния противник.
Причудливата логика на психологическата война е вплела в едно цяла два исторически момента.
Михаил Ефимович по време на сраженията с 2-та танкова група на Гудериан взел на въоръжение тактиката на внезапните удари от засада.
Логика била ясна — фашистите настъпвали около пътищата, които се отбранявали от пехотинци и артилеристи. Веднага, щом хитлеристките танкове се впускали в престрелки или пробивали отбраната — те внезапно били атакували от маскирани и скрити Т-34.
Гудериан така и не успял да открие притовоотрова на това горното. Затова неговият марш от Орел до Тула и после атаката към Москва от юг се провалили безславно.
Втория път, вече в края на войната, хитлеристкият майстор на танкови сражения бил «зашлеверен» по време на легендарната Висло-Одерска операция.
Западен фронт, ноември 1941 г.
Точно тогава войската на М.Е. Катуков пробила буквално с режещ удар едновременно няколко линии на отбраната.
Катуков и други съветски танкови военачалници отчели грешките на германските си колеги през 1941 г. — те решили да не влизат в бой за завладяването на всеки град с цел ликвидирането на обкръжените там групировки, а смело да излизат от тила, за да не позволят на хитлеристите да се опират на нито една отбранителна линия, за да се прехвърлят към следващата.
Проведеното по тази схема настъпление на 1-а гвардейска танкова армия дълго ще бъде пример за най-ефективното използване на армадата бронирана техника.
Висло-Одерската операция е една от най-големите операции по време на Отечествната война на Съветския съюз и на II световна война, проведена от 12 ян. до 3 февр. По молба на съюзниците операцията започва по-рано от набелязания срок. Съветската армия (1-ви белоруски фронт, 1-ви украински фронт и част от 2-ри белоруски фронт) и 1-ва полска армия разгромяват германската група армии «А» (от 26 ян. — «Център»), освобождават западните части на Полша, Силезийския промишлен район и завземат плацдарм на река Одер, германското командване е принудено да се откаже от по-нататъшното настъпление в Ардените и Вогезите
Генерал-майор Катуков с офицери, зимата 1941-42 г.
Генерал Балуевски описва грандиозната Висло-Одерска операция на Червената армия през януари 1945 година:
„Невъзможно е да се опише всичко, което се случи между Висла и Одер през първите месеци на 1945 година. Европа не е виждала нищо подобно от времената на гибелта на Римската империя“.
Михаил Катуков е маршал от бронетанковите войски до 1059 г., два пъти Герой на СССР — 1944 и 1945 г.
Участва в: Ржевско-Сичевската настъпателна операция, Курската дъга, Лвовско-Синдомирската настъпателна операция, в нечувания във военната история по дълбочината и темповете на рейда при Висло-Одерската операция, в щурма за Берлин…
Горящ «Тигър»
За командването на неговата 1-а танкова армия казвали:
ако трябвало някъде да се спре противника, да се направи пробив в даден участък на фронта, Сталин изпращал там Катуков.
Най-легендарната личност в семейството на маршал Михаил Катуков бил дядо му — Епифан Егорович, войник на Скобелев, участвал в боевете за Шипка, за Плевен.
Старият войн разказвал на внука си «тайните» за войната срещу турците. Показвал му как се взема в плен турчин, как се работи с щик, често повтарял: «Войникът — това е държавен човек. Слуга е на всички, но не и на себе си».
Този човек оставил неизлечима следа в душата на момчето и поставил основите на неговата съдба.
Веднага след ВОСР през 1917 г. Михаил Катуков свързал съдбата си с армията.
Преди това учил в Петербург и бил момче за всичко във фабриката за мляко на Сумаков.
Пет години каторжен труд закалили характера и явно отворили очите му.
С генерал Рязанов
В резултат — Катуков влиза като доброволец в Червената армия, участва в Гражданската война в състава на 54-а стрелкова дивизия.
Дългите години в Червената армия на болшевиките го превърнали в отличен снайперист и разузнавач — умен, внимателен, съсредоточен..
Към 1940 г. Катуков получил заповед да сформира 20-та танкова дивизия, влизаща в състава на 9-ти механизиран корпус, командван от генерал К. Рокосовский.
Към началото на Втората световна война дивизията била още в стадий на формиране — само една трета от личния състав бил налице, а вместо 375 танка, както било разписано по щат, нямало нито един.
Танковете Т-34 все още не били изпратени, те трябвало да постъпят през юли-август 1941 г.
Така Катуков започнал войната като командир на 20-та танкова дивизия….без танкове.
Биели се с фашистите пешком, лъжели врага — поставяли в засада танкове, направени от дърво с камуфлаж.
Катуков в Берлин
Ето какво е записал фронтовак за онези дни:
«В Луцко направление днес се развихри танково сражение, в което участват до 4000 танка от двете страни. Танковото сражение продължава.
В това сражение участва и моята 20-та дивизия с 30 учебни танка. Но хората се биеха отчаяно: всеки наш танк, макар и учебен, разби от три до девет танка на немците. А след това ….След това се сражавахме като пехотинци: стреляхме с винтовки, който имаше такива, биехме се с лопати, с гаечни ключове, с брадви…».
Катуков бързо разбрал: малкият брой танкове, които били налице, не бивало да се използват по този начин.
За воденето на танков бой трябвало да има мощен брониран «юмрук», но докато танковете били малко, това било невъзможно.
Тогава в главата на Катуков се зародила идеята танковете да се използват от засада. Тази тактика предполагала с малко сили да се нанасят чувствителни удари по врага.
В Берлин
Ето какво казва самият Катуков:
«Войникът на СССР трябва да се държи твърдо и каквото и да става — врагът трябва да бъде унищожен.
Важно е да се действа не само чрез бригадата като цяло. Всяко подразделение, всеки отделен танк трябва да бъде готов за автономни действия извън главните сили».
През ноември 1941 г. била създадена 1-а гвардейска танкова бригада с командир М.Е. Катуков.
Тя застанала в защита на Москва в Можайск, а след това във Волоколамско направление, после преминала в контранастъпление, освобождавайки градовете около Москва. Тя станала родоначалник на танковата гвардия, а самият командир, който я водил в бой, нарекли първи танкист-гвардеец.
Лични вещи на Катуков
«4-та танкова бригада с умелите си действия, независимо от значителното числено превъзходство на противника, му нанесе тежки загуби и изпълни поставените й задачи да прикрие съсредоточаването на съветските войски.
Две фашистки танкови дивизии и една мотодивизия бяха спрени и понесоха огромни загуби от славните бойци и командири на 4-та танкова бригада.
В резултат на ожесточените боеве фашистите загубиха: 133 танка, 49 оръдия, 8 самолети, 15 тегачи с боеприпаси, 6 миномети, 1 полк пехота и други средства за въоръжение. Загубите на 4-та танкова бригада са ЕДИНИЦИ.
Заповядвам:
За смелите и умели бойни действия 4-та танкова бригада да се нарича: «1-та гвардейска танкова бригада».
Командирът на 1-а гвардейска танкова бригада генерал-майор Катуков да се предложи за правителствена награда за най-отличили се бойци и командири.
