Информационно-психологическата война на САЩ срещу СССР
“Към първобитно психотронно робство…”
На 18 август 1948 г. Съветът за национална сигурност на САЩ приема директива 20/1 “Цели и задачи на САЩ срещу Русия”. Директивата се счита за началото на информационната война на САЩ срещу СССР. За първи път тя е публикувана в САЩ през 1978 г. в сборника “Документи за американската политика и стратегия 1945-1950 г.”
Публикуваме част от разсекретената директива:
“Разгърналата се политическа война принуждава правителството ни да набележи по-конкретни и войнствени цели по отношение на СССР едва сега, в мирно време…При държавното планиране понастоящем, преди началото на войната, следва да определим нашите цели, постижими както в мирно време, така и по време на война, както и да съкратим максимално разрива между целите ни.
Основанията на целите ни срещу СССР се свеждат до следното:
- да сведем до минимум мощта и влиянието на Москва
- да предизвикаме коренни промени в теорията и практиката на външната политика, към която се придържа правителството на СССР.
Нашата цел е ликвидирането на СССР.
Изхождайки от тази гледна точка, можем да кажем, че целта ни не може да бъде постигната без война.
Следователно, с това можем да признаем следното: нашата крайна цел по отношение на Съветския съюз е война и ликвидиране силата на Съветската власт.
Би било погрешно да обвързваме целта си с определени срокове, с редуването на войни и мирен период.
Не трябва да изпитваме никаква вина, когато нарушаваме международните норми и стабилност и ги заменим с концепцията за нетърпимост.
Не е наша работа да разсъждаваме върху вътрешните последствия, до които може да доведе концепцията ни в друга страна.
Няма смисъл да разсъждаваме и над факта, че ще носим някаква отговорност за събитията там…Ако съветските лидери сметнат, че нарастващото значение на по-умните концепции в международните отношения са несъвместими с желанието им да запазят властта си в СССР, то това е тяхна, а не наша работа. Нашата работа се свежда до следното: да съдействаме в СССР да се случат вътрешни събития…Правителството ни не носи никаква отговорност и за вътрешните условия в СССР…
Нашата цел по време на мир не е свалянето на Съветското правителство. Ние се стремим само към създаването на такива обстоятелства и обстановка, с които съветските лидери няма да могат да се справят, които не са им по вкуса. Възможно е те, оказвайки се в такава обстановка, да не успеят да запазят властта си в СССР. Но трябва да подчертаем, че това е тяхна, а не наша работа…Ако действително възникне такава обстановка, за чието възникване ние ще положим всички усилия в мирно време, и обстановката се окаже непоносима за запазване на вътрешната система на управление в СССР, то това ще застави Съветското правителство да слезе от сцената, за което ние няма да съжаляваме, но и няма да понесем каквато и да е отговорност, макар това да са били нашите стремежи, макар и да съдействахме за осъществяването на последното.
Става дума най-вече за следното: да държим СССР слаб в политическо, военно и психологическо отношение в сравнение с външните сили, които са извън неговия контрол.
Не ни е изгодно напълно да окупираме цялата територия на СССР, да разполагаме наша военна администрация там. Това не е възможно, предвид огромната територия, както и многобройното население. С други думи, не трябва да се надяваме да постигнем пълно господство на нашата воля върху руска територия, както това се опита да направи Германия. Крайният резултат трябва да бъде постигнат с политически средства.
Ако разгледаме най-лошата ситуация, т.е. запазване на СССР над цялата или почти цялата територия, то трябва да целим:
- предаване на въоръжението, евакуация на ключовите райони и т.н., за да гарантираме за дълго време военната им безпомощност.
- да се постигне значителна икономическа зависимост на СССР от външния свят.
Всички условия трябва да бъдат твърди и показно унизителни за този комунистически режим.
Ние няма да сключваме мирен договор и няма да възобновяваме дипломатическите си отношения с какъвто и да е режим в СССР, в който ще доминира някой от настоящите съветски лидери или лица, които споделят възгледите им. Прекалено търпяхме през изминалите 15 години (т.е. в годините на управлението на Сталин 1933-1948 г., бел. ред.), действайки все едно нормални отношения с такъв режим е възможен…
Какви трябва да са целите ни по отношение на каквато и да е некомунистическа власт, която може да възникне върху част или върху цялата руска територия в резултат на война?
Силно подчертаваме, че независимо от идеологическата база на какъвто и да е некомунистически режим и независимо от степента, с която той ще е готов на думи да възхвалява демокрацията и либерализма, ние трябва да осъществим целите си. С други думи, ние трябва да създадем предпоставки, които да ни гарантират, че дори да не са комунисти, те да бъдат принудени да са наши приятели.
- да нямат голяма военна мощ
- в икономическо отношение да зависят от външния свят
- да нямат сериозна власт над основите национални малцинства
- да не извършват нищо подобно на желязна завеса.
Ако новият режим изразява враждебност към комунистите и засвидетелства приятелството си с нас, ние трябва да се погрижим това да се случи не по унизителен и оскърбителен начин. …
Трябва да очакваме различни групи там да предприемат енергични усилия, които да ни подтикнат да се намесим във вътрешните работи на Русия, а и които да продължават и в бъдеще да молят за нашата помощ.
Следователно, там трябва да се предприемат решителни мерки да се избегне отговорността по основния въпрос: кой управлява Русия след разпада на съветския режим.
Най-добрия вариант за нас е да разрешим на всички емигранти да се върнат в Русия максимално бързо и да се погрижим те да получат равни възможности за старта им към властта…
Вероятно, между различните групи ще избухне въоръжена борба. Дори в този случай ние не трябва да се намесваме, но само ако тази борба не засяга нашите военни интереси.
Какво да се направи с Комунистическата партия на Съветския съюз – най-сложният въпрос, по който няма прост отговор.
Върху всяка територия, освободена от Съветите, възниква проблема с човешките останки от съветския властови апарат. В случай на изтеглянето на съветските войски от настоящата съветска територия местният апарат на Комунистическата партия, вероятно, ще премине в нелегалност, както се случи в областите, завзети от немците по време на Втората световна война. А по-късно отново ще заяви за себе си под формата на партизански банди.
Как да се справим? Отговорът е много прост: достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна подкрепа на която и да е некомунистическа власт, контролираща даден район, да се справим с комунистическите банди чрез методите на гражданската война.
Значително по-сложно ще бъде да се справим с редовите членове на Комунистическата партия и със съветския апарат, които ще бъдат арестувани или ще помолят за милост нашата войска или която и да е нова руска власт. В този случай ние не трябва да поемаме отговорност, ако станем свидетели на разправа над тези хора, не трябва да даваме преки заповеди на местните власти как да постъпят с тях. Това е дело на руската власт, която ще тръгне към смяна на комунистическия режим. Можем да бъдем сигурни, че подобна власт ще е наясно с опасността от бившите комунисти за сигурността на новия режим и ще се разправят с тях така, че те в бъдеще да не носят никаква вреда…Ние трябва да помним едно: репресиите от ръцете на чужденците неизбежно ще създадат местни мъченици…
И така, нашата цел е не чрез наши въоръжени войски върху териториите, освободени от комунизма, да осъществим широка програма за декомунизация. Това трябва да го оставим в ръцете на каквато и да е власт, която ще замени Съветската…“
Из Директива 20/1 на САЩ от 18 август 1948 година.
Петя Паликрушева за News Front