В неделя във Франция ще се проведе вторият тур на президентските избори. Болшинството наблюдатели твърдят, че центристът Емануел Макрон ще победи националистката Марин Льо Пен. Много се надявам да победи здравият разум. Победата на Льо Пен ще бъде катастрофа а Европа и за целия свят.
Но ми се струва, че би било справедливо да си зададем няколко въпроса — какво се случва. Първо, как стигнахме до това?
Второ, няма да се превърне поражението на Льо Пен във временна пауза на продължаващата в Европа криза?
Малко история. Както и всички останали от тази страна на Атлантика, често гледам към Франция през очилата на Тръмп. Но е важно да се разбере, че независимо от големите различия в базовите икономически и социални тенденции, между френската и американската политика съществуват сходства.
Франция има достатъчно успешна икономика, макар пресата да пише лошо за нея. Това се прави главно от идеолози, според които щедрите социално насочени държави задължително трябва да се сблъскат с катастрофални последствия. Ако искате вярвайте, но възрастният французин на възраст от 25 до 54 години, има значително повече шансове да получи добре платена работа, отколкото американския му събрат.
Французите са не по-малко производителни. Като цяло те произвеждат примерно с една четвърт по-малко от американците. Но те имат по-дълги отпуски, а в пенсия излизат по-рано. Напълно е очевидно, че в това няма нищо лошо.
И макар във Франция, както и в останалите страни, постепенно да намалява броят на работните места в сферата на производството, там не е имало нищо подобно на «китайския шок», който в началото на 2000-та година рязко се стовари в сферата на производството в САЩ.
Т.е. икономиката във Франция не е великолепна, но не е и ужасна. Във Франция съществува мощна система за социална защита на населението, за която американските прогресивисти могат само да мечтаят. Това е гарантираното висококачествено здравеопазване за всички, системата от детски градини за всички желаещи и мн.др.
И последно, но не по значение.
Заради тези различия в политиката, а може би и по други причини, във Франция няма нищо подобно на този социален колапс, който порази голяма част от бяла Америка. Да, Франция има сериозни социални проблеми. Но кой ги няма? Но там няма и намек от вълната «смърт от отчаяние», каквато наблюдаваме сред бялата работническа класа в САЩ.
Накратко казано, не можем да наречем Франция щастлива утопия, но тя почти по всички мерки гарантира на своите граждани напълно приличен живот. Тогава защо има толкова много хора, които са готови да гласуват за расистката и екстремистката?
Без съмнение, причините са много, на първо място това е тревогата на обществото по повод имигрантите-мюсюлмани. Но вече днес е ясно, че част от гласовете за Льо Пен, това са гласове на протест срещу безцеремонните и откъснати от реалността чиновници, които управляват Европейския съюз. За съжаление, в представите на тези избиратели има елемент на истина.
Тези от нас, които са проследили как европейските институции са бореха в дълговата криза, която започна от Гърция, а след това се разпространи в много страни от Европа, биха били просто потресени от повсеместното безсърдечие и високомерие.
Макар Брюксел и Берлин отново и отново да грешиха в своите икономически разчети (провежданата от тях политика на затягане на колани се оказа истинска икономическа катастрофа, както предупреждаваха критиците), то те продължаваха да действат така, все едно знаеха отговорите на всички въпроси, все едно страданията на хората са някакво необходимо наказание за техни минали грехове.
В политически план еврочиновниците постигаха своето, защото малките държави могат лесно да бъдат сплашени, те се страхуват да не бъдат лишени от европейското финансиране, а нямат сили да се съпротивляват на прекомерните искания. Но европейският елит ще извърши ужасна грешка, ако повярва, че може да се държи по същия начин с големите играчи.
На преговорите, които се провеждат понастоящем между ЕС и Британия, вече се появяват признаците на предстояща беда.
Жалко, че британците гласуваха за Брекзит, защото заради него Европа ще стане по-слаба, а страната по-бедна. Но европейските чиновници с поведението си все повече приличат на захвърлена жена, която възнамерява по време на бракоразводното дело да обере мъжа си до последното копче. Това е просто безумие. Харесва ли ни или не, но Европа трябва да се сработи с Британия след излизането й от ЕС, а сплашването на Лондон, както по-рано направиха с Атина, няма да ни даде нищо, защото Обединеното Кралство е голяма, богата и горда държава.
Но да се върнем към френските избори.
Трябва да ни е страх от победа на Льо Пен.
Но заедно с това, трябва да ни тревожи, че в случай на победа на Макрон Брюксел и Берлин ще решат, че Брекзит е аномалия, че европейките избиратели могат да бъдат сплашвани и заставяни да правят това, които считат за необходимо европейските началници.
Затова трябва да кажем в прав текст: ако в неделя най-лошото успее да се избегне, всичко, които ще получи европейският елит, това е ограничен във времето шанс да поправи поведението си.
Автор: Пол Кругман
Превод: Петя Паликрушева за News Front