На 3 май Реджеп Ердоган пристига в Сочи за преговори с Владимир Путин. Макар двамата лидери да се срещаха съвсем скоро, преди по-малко от два месеца, също на руска територия, но в Москва.
В дипломацията подобни чести срещи говорят или за безпрецедентно доверие, или за наличието на сериозни противоречия. В случая с Турция подобна двойнственост явно е налице.
Което не е изненада, Ердоган лавира, за да може да запази своите интереси, но и да не се лиши от съюзници. Както от страна на Запада, така и от страна на Изтока.
Важният партньор, военен съюзник и дори кандидат за геополитическо обединение — Европейският съюз за изминалите години се превърна в яростен критик на Анкара.
Европейците не одобряват нито държавната система на управление на Турция, нито миграционната политика, нито социално-икономическите въпроси на турското общество.
Стигна се до това, че на 17 април външният министър на Австрия Себастиан Курц, коментирайки референдума в Турция, да каже, че «повече не трябва да обещаваме на турците влизане в ЕС», защото Анкара е изгубила шанса си.
Впрочем, за президента Ердоган това не е гръм от ясно небе.
Той отдавна е разочарован от обещанията на ЕС, а в края на март си позволи дори да заплаши личната безопасност на европейците в отговор на забраната на турските митинги в Германия и Холандия.
Но Турция има един още по-могъщ съюзник — САЩ.
Но и задокеанските колеги на Еродагн вече не му вярват.
И имат твърде основателна причина.
През лятото на миналата година в Турция бе предотвратен опит за държавен преврат. Традиционно движещата сила на бунтовниците бяха военните, хиляди от които сега са в затворите и очакват присъдата си. Но турският президент е уверен, че истинският вдъхновител на пуча е бил ислямисткият проповеднник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ. Ердоган поиска от американците да му предадат Гюлен, но без резултат.
Което без съмнение предизвика раздразнението на Ердоган. Той подозира Белия дом в опит да го отстрани от власт.
Не е изненада, че целият турски истаблишмънт беше крайно възбуден, когато в пресата се появи информация, че и Русия е изпратила свои военни инструктори при кюрдите в градчето Африн в северна Сирия.
За това на 20 март съобщи кюрдският спътников телевизионен канал Rudaw, позовавайки се на официален представител на Силите на народната самоотбрана (СНС).
Новината се оказа фалшива, в същия ден руското Министерство на отбраната я опроверга.
Но дори хипотетичната вероятност от такова развитие на събитията е страшен сън за Анкара.
Вече не едно десетилетие кюрдите с оръжие в ръка се опитват да си извоюват правото да имат своя държава.
Тлеещата партизанска война в източна Турция, плененият през 1999 г. лидер на кюрдите Оджалан, всъщност напълно автономната кюрдска територия в Ирак…Това е не тлеещ, а голям огън за Ердоган.
А сега пък и американците, които подкрепят сирийските кюрди. Въпросът е, може ли Турция да допусне кюрдите да бъдат подкрепени И от Москва. Хипотетичен въпрос.
И президентът Ердоган, и неговото правителство правят много, за да подобрят отношенията си с Русия. Да, имаше огромна криза през есента на 2015 г., когато турците свалиха руския бомбардировач в Сирия. Но през август турският лидер поднесе извиненията си, бяха проведени редица преговори, бе възстановено икономическото сътрудничество и доверието. През март Владимир Путин заяви, че «отношенията с Турция уверено се връщат в нормалното взаимоизгодно русло».
Руският лидер подчерта също, че в Москва знаят и високо оценяват ролята на Анкара за прекратяването на бойните действия между войските на правителството и въоръжената опозиция в Сирия.
Ердоган няколко пъти предлага на Русия да започне съвместна операция срещу ИД в Сирия. Но в Москва дадоха ясно да се разбере, че важно условие за подобно сътрудничество е пълният отказ на Турция от подкрепата на джихадистките групировки в Сирия.
За целта е нужно реално, а не само на думи, да се затвори турско-сирийската граница по цялото й протежение.
За да може оръжието и боеприпасите да не попадат в зоната на конфликта, а от нея да се извозва нелегален нефт, от чиято печалба да се възползват фундаменталистите за по-нататъшните си бойни действия. В това сътрудничество не може да има двойни стандарти, казват руските дипломати.
От този принцип Анкара трябваше да се ръководи и в общия процес при подобряване на отношенията си с Москва. Например, по въпроса за търговските ограничения. За двете страни ембаргото носи сериозни загуби. Доставката на зърно от Русия за Турция и обратно — импортът на турски плодове и зеленчуци. Струва си да припомним, че руските стъпки по отношение забраната на внос на стоки от Турция бяха отговор на сваления Су-24.
Тяхната отмяна се извършва постепенно. Затова въвеждането на завишено мито към руското зърно на 15 март беше непродуктивна стъпка. По време на Красноярския икономически форум вицепремиерът Аркадий Дворкович заяви пред журналисти, че «въпросът за свалянето на ограниченията за зърното носи безусловен характер.
«Без това няма да има никакви действия от наша страна. Абсолютно никакви», подчерта той.
С други думи, ако Ердоган иска да доведе обема от пазара на търговията с Русия до 100 милиарда долара, Анкара трябва сама да отстрани всички препятствия.
