През Втората световна война Европа преживяла огромен ръст в търговията с изкуства, благодарение на голямото търсене и предлагане на „изродени“ и германски творби. Парижкият художествен пазар почувствал особено силен възход. Градът бил наводнен от ентусиазирани колекционери, най-вече германци, и опортюнисти, нетърпеливи да направят сигурни инвестиции в тези несигурни времена.
Изкуството се превърнало в алтернатива на парите и често се разменяло за продукти от черния пазар, като визи за излизане от страната, луксозни стоки и храна.
Агентите на германските музеи, посолства и централната банка на Германия Дойче Райхсбанк сключвали по-голямата част от френско-германските сделки. Много от тези творби се изпращали в Германия.
Изненадващото е, че сред чистите произведения имало и „изродено“ изкуство.
Някои германски дилъри и колекционери били достатъчно смели, че да игнорират директивите на Хитлер и дори купували творби, класифицирани като еврейски.
Ясно било, че целта на Хитлер за пълна арианизация на пазара се оказала неосъществима.
Десетки хиляди конфискувани творби били приютени в парижкия музей „Жьо дьо Пом“, един от главните офиси на ERR.
Набедените за „лоши“ произведения, като тези на Шагал, Моне, Дюфи и Вилар, често се продавали за печалба от колекционерите.
Може би най-значителните колекции, разпродадени от „Жьо дьо Пом“, са тези, задигнати от еврейските граждани Пол Розенберг и фамилията Ротшилд. Те включвали картини на Дега, Тулуз-Лотрек и Реноар.
Пазарът на изкуства във Франция просперирал през войната, което довело до забогатяването на много колекционери и търговци.
Освен това, бумът на изкуствата допринесъл значително за френската икономика.
Всичко това станало възможно, благодарение на серия от закони, въведени от нацистите.
