На 18 април 1917 г. по цяла Русия има манифестации и митинги в чест на пролетарския празник (по нов стил — на 1 май). В Петербург и Москва манифестациите са особено внушителни. Участват не само работници и войници, но и представители на други класи.
Проведена е грандиозна демонстрация под лозунгите «Да живее 1 май!», «Мир без анексии и контрибуции!», «Да живее Интернационалът», «Цялата власт на Съветите», «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!».
На всички площади има митинги.
На тях говорят пред работниците, войниците и моряците членовете на Централния и Петроградския комитети на партията на болшевиките.
В Петербург на първомайските митинги и демонстрации участват ръководители на всички партии, в това число и В.Ил. Ленин.
Йосиф Сталин произнася реч на митинга на Василиевския остров — за Временното правителство:
«В хода на революцията в страната възникнаха две власти. Временното правителство, избрано от третоюнската Дума, и Съветът на работническите и войнишки депутати, избран от работниците и войниците. Отношенията между тези две власти се изострят все повече, някогашното сътрудничество между тях вече липсва, би било престъпно от наша страна да замазваме този факт…
Говорят за доверие към Временното правителство, за необходимост от такова доверие. Но как може да се доверяваш на правителство, което не се доверява на народа в най-важното и основното? Ние сме във война. И войната е на база договорите с Англия и Франция, сключени от царя за гърба на народа и осветени от Временното правителство без съгласието на народа. Народът е в правото си да знае съдържанието на тези договори, работниците и войниците са в правото си да знаят, заради какво се лее кръвта на народа. Как отговори Временното правителство на исканията на работниците и войниците да бъдат публикувани тези договори?
Със заявление за това, че договорите остават в сила.
А договорите така и не са публикувани, а и нямат намерение да ги публикуват!
Не е ли ясно, че Временното правителство крие от народа истинските цели на войната, а, криейки ги, то продължава да лъже народа. Как могат работниците и селяните да имат доверие на Временното правителство, което не се интересува от мнението на народа?….
В страната има мобилизация на контрареволюционните сили.
Агитират в армията.
Агитират сред селяните и дребните градски собственици.
Контрареволюционната агитация е насочена преди всичко срещу Съвета на работническите и селските депутати.
Тя се прикрива под името на Временното правителство.
А Временното правителство не престава с нападките си срещу Съвета на работническите и селските депутати.
За какво тогава да подкрепяме Временното правителство?
Заради нападките и контрареволюционната агитация?!
Революцията не може да удовлетвори всичко и всички.
Но тя винаги в единия си край удовлетворява трудещите се маси, а в другия край бие по тайните и явни врагове на тези маси.
Затова трябва да се избере: или заедно с работниците и селската беднота за революция, или заедно с капиталистите и помещиците срещу революцията».
News Front