Как се развива ситуацията в Сирия? Ще рискува ли Анкара да щурмува Тел Абяд или ще се ограничи с имитация на настъпление, което може да използва по време на преговорите?
На тези въпроси ни отговаря ръководителят на Центъра за ислямски изследвания към Института за иновационно развитие Кирил Семьонов.
Изострянето на отношенията между Анкара и сирийските кюрди — това е продължение на политиката на Ердоган, която той предприе дълго преди референдума. Но преди гласуването той бе принуден да действа внимателно, защото големите загуби сред турските военнослужещи биха могли да се отразят негативно върху референдума.
Сега вече Анкара може да действа по-свободно, но, както се вижда, там все още не са сигурни какви точно действия трябва да се предприемат за решаването на «кюрдския тероризъм».
Затова турският президент постъпва така, както е свикнал — той импровизира.
Той има пространство за маневри, защото има възможност да пренесе операцията и в Ирак. Т.е. да действа на широк фронт срещу ПКК — от Синджар до Африн.
Но по-крупната турска групировка на ВС е съсредоточена в посока Тел Абяд, а за планове за настъпление се говореше още преди няколко месеца.
Аналитиците отбелязваха, че в този район са започнали да се появяват неголеми по брой арабски отряди, които са заявили, че тяхната цел е да се освободят територии от ПКК.
Неотдавна се появиха съобщения за прехвърляне на военни части на сирийската опозиция от буферната зона — Джераблус и Ал Баб.
Да. На този етап е трудно да се потвърди или опровергае, но ако е така, то това доказва за наличието на сериозни намерения. Но позицията на Вашингтон е проблем за турците. Не е изключено американците да се постараят да предотвратят плановете на турското ръководство, които могат да навредят на «общото дело в борбата с тероризма на ИД».
С това може би са свързани появилите се съобщения за патрулирането по границите на американски военни части и във въздушното пространство — авиацията на ВВС на САЩ.
Явно американците ще се опитат да предотвратят турското нахлуване в Сирийски Кюрдиста преди планираните в средата на май преговори между президентите на двете страни.
В същото време ще остане отворен въпросът за кантона Африн, където няма американски части и където турските ВС нямат никакви пречки да нанесат удар.
Също там могат да бъдат прехвърлени сили от Рака и самата операция срещу този кантон няма да изглежда като настъпателни действия на коалицията по позициите на ИД.
В този случай всичко ще зависи вече от позицията на Русия.
Ясно е, че Анкара и по-нататък ще се опитва да склони американците да оказват по-сериозен натиск върху кюрдите, за да предоставят те коридор на Анкара от Тел Абяд към Рака, а може би и да им дадат част от Африн, град Тел Рифан, през който турските сили ще могат да се обединят със съюзните отряди на опозицията в Идлиб.
Вероятно турците нямат намерение да провеждат пряка операция, което се затруднява и от присъствието на американците на границата.
Но по-скоро натискът ще продължи. Неговата интензивност ще се увеличи в операцията по завземането на Рака, защото кюрдите ще действат в тила, което може да се използва от ИД за маневриране.
Каква позиция може да заеме Русия?
Считам, че преговорите за разделянето на Африн с Москва са възможни. Но върху всички останали кантони Русия няма влияние.
Ако Турция тръгне на пряко нахлуване, ще трябва да си има работа със САЩ, тогава ситуацията без съмнение ще се усложни.
В района на «Щита на Ефрат», Африн и Ал Баб разстоянията не са големи, в конфликта могат да бъдат въвлечени не само кюрдите, протурските части, но и силите на режима на Асад.
Не е изключено, че още преди прехвърлянето на американските военни на границата, Турция да е искала само да се счита, че настъплението може да започне във всеки момент и на този фон да се провеждат преговорите.
Около Африн също е разположена сериозна групировка турски сили и е доста трудно да се разбере къде точно в северна Сирия ще започне придвижването на турците.
Всичко зависи от това, чие мнение ще послуша Тръмп.
В голяма част той импровизира точно така, както и Ердоган.
Но работата е в това, че позицията на Пентагона по този въпрос е ясна и разбираема — ще настъпваме към Рака с тези сили, на които имаме доверие и в които сме сигурни.
Неотдавна стана ясно, че президентът на САЩ е делегирал на министъра на отбраната Джеймс Матис пълномощия за определяне числеността на американския военен контингент в Сирия и Ирак.
Съответно, военното ведомство има възможността да блокира настъплението на Турция и да повлияе върху позицията на Тръмп.
Newns Front