Автор: Оксана Сазонова
Днес, 28 април, е исторически ден за Балканите и за цяла Европа.
Гласуването на парламента на Черна гора по въпроса за влизането в НАТО — е кулминацията на събитията, случили се в страната в последно време и за последните няколко години.
Отчитайки състава на парламента, ориентацията на управляващата партия и бойкота от страна на опозицията, с пълна увереност можем да кажем, че решението за влизането на страната в НАТО ще бъде прието.
Мероприятието, както бе анонсирано преди седмица, ще бъде проведено не в Подгорица, а в град Цетине, историческата и културна «столица» на Черна гора.
Извънредният характер на заседанието на официално ниво се обяснява с важността и тържествеността на събитието.
Макар да има и други причини: на този ден в Подгорица са запланувани масови улични мероприятия на многобройните противници на влизането в НАТО. Оценявайки предишните им акции, може със сигурност да се предполага високо нажежаване на обстановката в столицата…
Цетина не просто е отдалечена от Подгорица. Пътят от Подгорица до Цетина по интересно стечение на обстоятелствата точно сега се ремонтира, движението практически е блокирано. Полицейският контрол е максимално засилен, затова едновременното пристигане в града на голям брой политически активни хора е малковероятно просто по технически причини.
Тези мерки на властта относно уличните протести по влизането на Черна гора в НАТО са напълно оправдани.
Достатъчно е да си спомним, че именно антинатовските протести в Черна гора през октомври 2015 г. доведоха до масови безредици, които бяха потушени само с крайно жестоки полицейски мерки, сълзотворен газ и заплахата от употреба на отровни вещества над митингуващите.
Масови, макар вече по-мирни, бяха и следващите акции на опозицията: 10-хилядни митинги за 600-хилядната Черна гора и 200-хилядната Подгорица — това е колосална цифра.
Ситуацията беше напрегната и през 2016 г. по време на масовите акции по време на гласуването в парламента на това на недоверие към тогавашния премиер Мило Джуканович. Още по-рано, през 2008 г., правителствените учреждения едва не бяха завзети след антисръбското решение на черногорските власти, че признават независимостта на Косово.
Антинатовски протести и сблъсъци с полицията на 24 октомври 2015 г.
Протестите са неизменен фон в ежедневния живот в Черна гора.
Миналото лято центърът на града постоянно беше затворен заради стачки на служители на «Комбината за алуминий Подгорица», заради многомесечно неплащане на заплати. След това се появиха скандалните парламентарни избори с режисирания държавен преврат с видео-доказателства за купуване на гласове.
Скоро след това започнаха акции на многодетните майки, възмутени от следизборното намаляване на помощите. След това — протести на жителите на Загорич, заради «хвръкналите» данъци за земя.
Всички тези движения започнаха да обединяват хората, към тях се присъединиха и други недоволни от социалната сфера граждани, те блокираха улиците, пътищата към парламента, мостовете —
Вътре в самата власт в Черна гора ситуацията също е доста нестандартна. Опозиционните партии и коалиции, получили по-малко от половината от гласовете след изборите на 16 октомври миналата година, от тогава и до днес бойкотират заседанията в знак на протест срещу окончателните резултати от изборите. За организиране на съмнителния държавен преврат са обвинени лидерите на опозицията и Москва.
Налице е опасен разкол в черногорското общество.
Гласуването на историческото решение за влизането на Черна гора в НАТО се случва на фона на недоволството на гражданите и на фона перманентни протести — политически и социални, бойкот на заседанията на парламента практически от половината му състав, съдебни дела срещу депутати и активисти от опозицията.
Териториалният спор на Черна гора с частично признатата «република Косово» също е фактор: става дума за няколко квадрати километра немаркирана от времето на Югославия граница, но заради тези земи от страна на косовските албанци се стигна до въоръжени заплахи.
Да не забравяме и наказателните дела срещу екс-премиера и действащ лидер на управляващата партия на Черна гора Мило Джуканович.
Съдът в Италия го призна за опасен престъпник, намиращ се на върха на мафиотска структура, а немските СМИ миналата година разкриха схемата му за нелегална търговия с цигари с терористите от ИДИЛ
Така Черна гора се превърна в безкрайно кълбо от вътрешни и външни противоречия.
А НАТО е готова да приеме страната в обятията си.
Ръководството на алианса през декември 2015 г. покани официално Подгорица за влизането в НАТО. След това, по време на 10-та годишнина от независимостта на Черна гора бе подписан Протокол в Брюксел, който в продължение на година бе ратифициран от парламентите на страните-членки на алианса.
Но каква е целта на НАТО?
Черна гора е малка страна с 600-хилядно население и само с 2-хилядна армия.
Една бригада сухопътни войски, един танк, една гаубица, две преоборудваи в патрулни кораби фрегати (наследство от Югославия), няколко самолета, които не са използвани нито веднъж от 2010 г. — с такава войска НАТО има намерение да «засили» своята бойна мощ.
Едва ли в самата Подгорица някой ще се обиди на неотдавнашните думи на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу, че «военният потенциал на Черна гора е равен на нула».
Черногорската армия може да бъде интересна за НАТО само предвид «живата сила». Това и тревожи гражданите на страната, които виждат военните операции на алианса и неговите загуби, например неотдавна в Афганистан.
Не всички действия на НАТО са одобрявани от черногорците, например бомбардировката над Югославия през 1999 г., унищожаването на страната, гибелта на мирните жители…
«Защо ви е в НАТО такава държава, която никога няма да ви прости?», написа в обръщението си към сенаторите на САЩ популярният черногорски журналист Марко Милачич, който неотдавна бе арестуван.
Гражданите на Черна гора, над половината от които са срещу НАТО, са «троянският кон» за вражеския им блок.
https://news-front.info/2017/01/25/chernogorskij-zhurnalist-senatoram-ssha-zachem-vam-v-nato-strana-kotoraya-vas-nikogda-ne-prostit/
Черна гора е интересна от географска гледна точка.
След разпада на Съюзна република Югославия страната, за разлика от Сърбия, получи излаз на море, съответно — и пристанища.
Адриатическо море, което се плиска по бреговете и на други страни-членки на НАТО — Италия, Хърватия, Албания, Гърция — е фактическият излаз към Средиземно море, към Турция и Близкия Изток.
С влизането на Черна гора в НАТО под негов контрол се оказва цялото Средиземноморие и крайбрежията с изключение на Сирия.
Едновременно с това се обкръжава от страните от НАТО Сърбия, която се придържа към политика на военен неутралитет, страната проведе сръбско-руско-беларуски учения, а през 2017 г. заяви за намеренията си да участва в тренировки на ОДКБ.
Противниците на алианса в Черна гора отбелязват геополитическия и отчасти психологически момент — вкарването в НАТО на исторически съюзник на Русия.
Православните народи на Балканите, предвид цялата поредица от значи за тяхната история събития обикновено гледат на Изток, а не на Запад, а с влизането на Черна гора в НАТО се нарушава тази връзка, макар и изкуствено.
А защо употребата на тази територия, на хората и дори на историята е нужна на самата Черна гора?
Съдейки по официалните СМИ, НАТО трябва да направи страната по-безопасна.
Но целият свят вижда, че водещите сили на алианса не могат да защитят дори себе си от терористите.
Ще се втурне ли НАТО да защитава Черна гора?
Твърде съмнително.
Точно обратното, тя ще трябва сама, както нова част от системата, да рискува да стане потенциална цел за религиозните екстремисти.
Както и много други процеси на територията на бивша Югославия, превръщането на Черна гора в държава стана под внимателния контрол на международните структури и водещите западни държави.
От времето на социализма, през военните години и свързания с тях подем на национализма, та до днес — политическите фигури в Черна гора са несменяеми, а най-ярката от тях е Мило Джуканович.
И наказателните дела в Италия, споменати по-горе, и разобличенията от немските СМИ за цигарите и ИДИЛ, и други публикации за корупция в черногорската власт и едрия бизнес — всичко това са възелчета, благодарение на които политическата върхушка в малката балканска страна си остава управляема.
Оттук и признаването на Косово, и неизгодните за самата Черна гора антируски санкции, които удариха потока от платежоспособни туристи, оттук и антисръбката и антируската истерия, а и самото вкарване на страната в НАТО.
https://news-front.info/2016/10/15/chernogoriya-pered-vyborom-kogda-solyut-mila-dzhukanovicha/
В изявлението на официалния представител на МВнР на Русия Мария Захарова, в което се чу препоръка към руснаците да се въздържат от пътуване в Черна гора заради антируските настроения на властта, специално се подчертава, че тези настроения са чужди на населението на Черна гора.
Местната преса действително си спестява скандалните изявления на политиците, че Москва използва ту терористите, ту Сръбската православна църква за намеса в антлантическите планове на Подгорица. А от Москва прозвучаха само думи в подкрепа на идеята на опозицията за провеждането на референдум в Черна гора по този така важен въпрос — присъединяването или не на страната към НАТО.
Според допитванията, три четвърти от гражданите на Черна гора искат референдум, но решението за това е предоставено в ръцете само на парламента.
По-точно — на част от парламента, без опозицията.
Протести днес ще има, това е без всякакво съмнение.
Острата реакция ще бъде отчасти пресечена на база разстоянието, за което по-горе стана дума.
На наличието на всичко това, описано по-горе, е поредният показател, че и в парламента твърде ясно осъзнават мнението на гражданите, но решението за присъединяването на Черна гора към НАТО ще бъде прието.
Оксана Сазонова, ръководител на сръбската редакция на News Front