Обидните декларации на Доналд Тръмп срещу Мексико ускориха президентската кампания. Има още време до изборите, но вече се отличава кандидатът Андрес Мануел Лопес Обрадор, надеждата на левицата.
ОТ ПОНЕ две години Доналд Тръмп и съветниците му изследват методично най-често изпитваните чувства на северноамериканците – разочарование, неспокойство, тъга, отчаяние. В политиката това не е никак странно, особено за онези, които имат пари за такива проучвания. Крайният резултат беше една подробна диагноза, подпомогнала изборните амбиции на Тръмп. Оставаше му само да се възползва от това общо настроение на хората и да се превърне в негов говорител, като даде някакво обяснение, което да проникне в обществото. С един радикален аргумент – мексиканците и мюсюлманите не са добре дошли в САЩ.
Много преди Тръмп да встъпи в длъжност се разбра, че антимексиканската му кампания не се обляга на никакъв икономически анализ, а се подчинява (и продължава да се подчинява) на политически интереси – някои хора извличат полза от националистическите настроения в САЩ.
Посланията на Тръмп, комуникацията и пропагандата му се опират на „теорията за жизненото пространство“, формулирана през ХIХ век от немския географ Фридрих Рацел. Според тази доктрина експанзионизмът и империализмът са оправдани, когато позволяват на държавата да осигури благосъстоянието на населението.
Както народът на Германия преди 1930 г. беше силно обезпокоен от инфлацията, така сега САЩ са изправени пред проблемите на безработицата, непълното работно време, задлъжнялостта на хората и прекалено ниските заплати. Но да се винят за това определени социални групи или групи с различна култура, били те национални или чуждестранни, не е нищо друго, освен политическа маневра.
СЛЕД 20 януари 2017 г. тези хитри, но безотговорни политически лидери заплашиха да построят стена по границата с Мексико и да превърнат САЩ в огромно гето. Нещо повече, поискаха Мексико да плати строителството, за което вече било решено да започне през април. И понеже и това не беше достатъчно, Белият дом заплаши да отмени Северноамериканския договор за свободна търговия (NAFTA), подписан през 1994 г. Тръмп поиска американските предприятия да върнат инвестициите си в САЩ и се закани, че три милиона мексиканци ще бъдат принудени да отпътуват в обратна посока. Нима още при обявяване на кандидатурата му на 16 юни 2015 г. той не заяви:
„Когато Мексико ни изпраща хора, те не са най-добрите. Не са хора като мен и вас. Изпращат ни хора с проблеми, които те пренасят със себе си. Носят наркотици, престъпност. Това са изнасилвачи.“?
Мексико не „изпраща“ никого в САЩ. Стотици хиляди хора напускат страната, за да си изкарват хляба. Мнозинството бяга от насилието и от катастрофалното икономическо положение.
Когато на 8 ноември 2016 г. Тръмп победи, видяхме, че отношенията между Мексико и САЩ ще се усложнят. Още същия ден обявихме нашата солидарност с всички емигранти. Мексико не е колония или протекторат, който зависи от чужда сила. При всички случаи потвърждаваме нашето право на суверенитет спрямо Белия дом, независимо кой е обитателят му.
ПЪРВАТА СТЪПКА на Движението за национално възраждане беше да поискаме от президента Енрике Пеня Нието да реагира твърдо. Той не го направи, нито ще го направи. Втората стъпка беше да поставим организациите на нашето движение в САЩ на разположение на съотечествениците си, за да им окажем юридическа помощ. Третата стъпка беше да обединим мексиканците срещу заплахата.
Набелязахме две основни задачи – да убедим американците, че са жертва на демагогия, чрез която се цели да забравят дълбочината на кризата, и да обясним на мексиканците колко е важна тяхната работа в САЩ и какви са последствията за живота им от трудностите в Мексико през последните тридесет години. На американците трябва да обясним, че не мексиканците, и въобще чужденците, са отговорни за положението.
Икономическите проблеми на американските трудещи се, земеделци и предприемачи се дължат на грешни политически решения, на привилегиите, които имат някои съсловия, и на неправилното разпределение на благата, както у тях, така и у нас.
В Лос Анжелис, Ел Пасо, Феникс, Чикаго, Ню Йорк разпространихме следното послание към американците: ако нямате работа, ако получавате мизерни заплати, ако условията ви на живот са лоши, за това е отговорно вашето правителство.
Например, след кризата от 2008 г. Вашингтон организира спасяването от фалит на финансови институции, на които в ущърб на населението прехвърли 16 трилиона долара между 2008 и 2013 г. Няколко години по-късно американското правителство се опита да намали тежестта на дълга, като оряза 85 милиарда долара от публичните услуги (Ел Паис, 26 февруари 2013). Американският дълг се изчислява на 17 трилиона долара, а между 2005 и 2012 година 14 287 687 души бяха изгонени от домовете си.
ДРУГО ДОКАЗАТЕЛСТВО за манипулациите на Белия дом е, че се забравя приносът на мексиканците, които живеят в САЩ (включително второ и трето поколение). Фондация „Банкомер“ го изчислява на 8% от Брутния вътрешен продукт (2012). Тези мексиканци не са само земеделски и фабрични работници, те са също учители, лекари, предприемачи. Това са граждани, които си плащат данъците и изпращат общо 24 милиарда долара годишно за своите семейства в Мексико.
Емиграцията може да бъде обяснена с неолибералната ориентация на няколко последователни мексикански правителства, което принуди част от населението да бяга.
Никоя страна не може да издържи на 30-годишен застой в производството на блага. Към това трябва да се добавят насилието и корупцията, по която Мексико е на едно от първите места в света. В последния си доклад организацията „Прозрачност без граници“ поставя страната на 123-о място от общо 176 страни.
Във встъпителната си реч Тръмп не се постара да притъпи своя антимексиканизъм. За жаалост Мексико не сметна за необходимо да отговори. Редно беше президентът Пеня Нието да разобличи американските проекти пред ООН. Но го направихме ние, като на 15 март представихме жалба пред Комисията за човешките права, създадена именно за да се поддържат диалогът и уважението между нациите.
Какво целят заплахите на Тръмп? Да разпалят ксенофобията и расизма? В отговор ние представяме една програма за развитие чрез насърчаване на растежа, създаване на работни места и подобряване на жизнените условия за мексиканците. Целта е да се премахнат причините за емиграцията, несигурността и насилието. Проблемите не могат да се решават със стени, нито със сила, а като се подобряват условията за живот на хората.
ЗА ДА СЕ СПРЕ притокът на емигранти в САЩ по най-човешкия и ефикасен начин, е необходимо да се съживи земеделието, да се подпомогнат производствените сектори, да се създадат работни места и да се подобрят заплатите. По най-бързия начин. Никой не знае дали Вашингтон е способен да се справи с корупцията, но ние имаме намерението да я изкореним. С това ще освободим много ресурси, с които ще подобрим условията на работа и на живот в страната.
Правителството ни ще се отнася винаги с уважение към Вашингтон, но няма да се откаже от суверенитета си. Ще защищаваме безусловно правото на своите съграждани да вадят хляба си с честен труд, където пожелаят. Няма да отстъпим, най-добрите двустранни връзки, които можем да предложим на САЩ, ще бъдат основани на сътрудничество за развитие.
Кой знае? Може би ще успеем да убедим Тръмп, че външната му политика е погрешна, защото тази битка е в областта на идеите. Става въпрос за борба срещу онези, които поощряват егоизма и отхвърлят хората от други социални съсловия, или са от друга страна, или не споделят религиозните ни схващания. Да разпалваш омраза към емигрантите, е равносилно на това да осъдиш цялото човечество. Миграциите са част от фундамента на всички нации, и САЩ са най-добрият пример за това. Богатството на една култура се корени в сбора от различни влияния – езикови, културни и т.н.
И ако не успеем да убедим президента на САЩ, обзалагаме се, че американският народ няма да приеме стената, нито демагогията, преоблечена като патриотизъм.
Автор: Андрес Мануел Лопес Обрадор
Превод: Венко Кънев