«Ние не знаем доколко ефективни са били усилията на руския президент Путин, за да бъде избран Тръмп за президент. Ние не знаем били ли са на страната на Тръмп авторите на дезинформационната кампания или истинските руски агенти, за да причинят загубата на Хилъри Клинтън. Но имаме ясни доказателства, че без всякакво съмнение Путин е изразил предпочитанието си», отбелязва Саймън Уексмън в The Washington Post.
«Ние не знаем доколко ефективни са били усилията на руския президент Путин, за да бъде избран Тръмп за президент. Ние не знаем били ли са на страната на Тръмп авторите на дезинформационната кампания или истинските руски агенти, за да причинят загубата на Хилъри Клинтън. Но имаме ясни доказателства, че без всякакво съмнение Путин е изразил предпочитанието си», отбелязва Саймън Уексмън в «Защо? Отговорът е прост — защото Клинтън преследваше яростна линия по отношение на Русия, когато беше сенатор и държавен секретар, а говореше яростно и по време на предизборната си кампания. Много хора допускаха, че Путин, който обвини лично Клинтън в подкрепата на протестите през 2011 г. срещу неговото правителство, е затаил в себе си жаждата за мъст, — се казва в статията.
«За по-пълно обяснение на случилото се трябва да направим разлика между това какво представляваше Клинтън през целия си политически живот и това, за което апелираше Тръмп (идеите, от които той се отказа). Ако Клинтън отдавна твърдеше, че «усилията по гарантирането на демокрацията и правата на човека…са в центъра на нашите външнополитически цели за това столетие», и в
съответствие с това убеждение тя настояваше за войни в Косово, Ирак и Либия, то външнополитическите виждания на Тръмп бяха действително значително по-близо до путинските. Кандидатът от републиканците твърдеше, че икономическите и отбранителните интереси, а не либералните идеали трябва да задават американския дневен ред».
«Можем да погледнем в Югославия, за да намерим корените на ненавистта на Путин към Клинтън и нейната идеология. Именно през 1999 г., по време на въздушната кампания на НАТО над Косово тогавашният президент Бил Клинтън спомогна да се започне настоящата ера на воинстващ хуманизъм (а именно, хуманитарно вмешателство, подкрепено с оръжия)», отбелязва авторът.
«Разбира се, Путин не се противопоставя на воинстващия хуманизъм от идеалистически съображения. Той също претендира за ролята на воинстващ хуманист. Оправдавайки руската политика по отношение на Сирия и Украйна, Путин и неговите привърженици явно разчитаха на същите аргументи, които и администрацията на Клинтън използваше в случая с Косово. Ако НАТО можеше да се забърка в югославската гражданска война, защо Русия да не може да направи същото в Сирия?
Та Русия е съюзник на Сирия, обвързала се е с договор да защити нейното правителство. И ако геноцидът на Садам Хюсеин над кюрдите да бе причината той насилствено да бъде отстранен от власт, защо тогава Русия да не може да защитава етническите руснаци, което и направи тя, според нея, в Грузия и Украйна?»
«Предвид лицемерието, залегнало в основата на воинстващия хуманизъм, то е ясно защо Путин се възпротиви на избирането на Клинтън за президент на САЩ. Целта на нейната доктрина беше светът да се направи по-добър, но в резултат на това тя натрапваше своите лични предпочитания, разточително използвайки за целта военната мощ на САЩ», се казва в статията.
News Front