Berliner Morgenpost: Френските избори — заложена е съдбата на Европа

«В неделя във Франция ще се реши съдбата на цяла Европа. Когато французите избират своя държавен глава, те ще вземат решение и за Европейския съюз — да процъфтява ли той в бъдеще или да завърши своя век в кофата за боклук на историята», пише журналистът Кнут Прис за Berliner Morgenpost.

Авторът нарича предстоящите избори «майка на всички битки» на фона на кръстоносния поход на националистите и десните популисти срещу врага в лицето на Брюксел.

Двама от четирите кандидати, които, според допитванията, имат шанс да попаднат в Елисейския дворец, са заинтересовани от разрушаването на проекта единна Европа, а той, според Прис, може да бъде запазен само с участието на Франция.

«Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон застават зад предизборните си програми да погребат ЕС. Доколко сериозно се отнася Европа към подобни заплахи?», пита авторът.

«Бегъл поглед, хвърлен върху ситуацията при съседите-европейци, ни дава повод за внимателен оптимизъм. Европейските популисти с ликуване посрещнаха резултатите от референдума за Брекзит и победата на Доналд Тръмп, но не успяха да извлекат устойчива положителна динамика от тези събития. Австрийците не се поддадоха на изкушението да победят националистите, а в Холандия десният популист Герт Вилдерс отново се лиши от перспективи да реализира своите ксенофобски обещания», се казва в статията.

В предверието на изборите за Бундестага, продължава немският журналист, също има причини за паника:

«Заплашва ни ад след загубата на популярност сред традиционния електорат, заради вътрешнополитически грешки и вечния въпрос, къде преминава границата на позволеното».

«За съжаление, всичко това не е достатъчно, за да следим хода на събитията във Франция спокойно. Европейските политици в Брюксел и в столиците на ЕС се уповават на «републиканското съзнание» на французите с техния двустепенен изборен процес, занижаващ вероятността от такива грешки, като Брекзи или победата на Тръмп», пише авторът, отбелязвайки, че рискът все пак остава.

«Това допълнително увеличава броя на французите — около една трета — които и до днес не са решили за кого да гласуват и въобще да гласуват ли», отбелязва Прис.

Подобна позиция той свърза на първо място със слабите програми на проевропейските кандидати.

News Front