Когато поставяш на карта всичко, то рискуваш всичко това да изгубиш — и в бъдеще да подложиш нацията на най-лошото. По-добре да пазиш ресурсите, отколкото да тръгваш към неизвестното.
Силният може да прояви сдържаност по политически причини.
Клаузевиц отбелязва, че по-слабият съперник не е задължително да извоюва пряка военна победа, за да постигне политическа победа — а само това има значение. Може да се сломи волята на мощния противник или да се повиши цената на победата толкова, че той да реши, че тя за него е приемлива. Относителната незаинтересованост дава шанс на по-слабия, но решителен съперник.
Затова просто да се изследват страниците на справочника Jane’s Fighting Ships, за да се прогнозира победителят в морските сблъсъци и да се обявят всички останали възможности за ирационални — това означава да се изключат от сметките човешката изобретателност, човешките грешки и непредсказуемостта на войната.
Нещо по-лошо, това значи да се изключи политиката.
През 1894-1895 г на Япония е бил нужен само малък триумф пред императорския Китай, за да постигне своите цели.
Нямало е нужда да се сваля династията Цин, да се окупира Китай или да унищожи целият флот.
Точно така днес Китай няма нужда да превърне на пух и прах американските войски, за да постигне своите скромни цели.
Не е изключено целта, която е достатъчна за Китай, да се окаже в пределите на постижимото за китайската Народно-освободителна армия.
Токио, 31 юли 1894 — «В обозримо бъдеще, — казва американският експерт по отбрана, — Нито един разумен японски военен експерт по планиране няма да може да представи план за победа над китайския военно-морски флот, дори в Жълто море».
Защо той говори така?
Защото това съответства на доводите на разума.
Япония стана съвременна индустриална нация едва след Реставрацията Мейдзи през 1868-1869 години. По-малко от 3 десетилетия.
След столетната доброволна изолация в Япония няма мореплавателни традиции, достойни да бъдат споменавани.
Нейният флот?
«Разкош».
Императорският японски флот се обзаведе с първия си броненосец едва преди 25 години, това беше «Стоунуол», френско производство. Страната получи изрядно поддържания броненосец от мощната военно-морска държава — Конфедеративните Щати на Америка.
Това бяха несистемни първоначални опити.
Токио нямаше време, за да ги осъзнае. Разноцветният японски императорски флот едва ли би могъл да устои срещу по-многобройния и по-добре финансиран флот на династията Цин, който, за разлика от своя японски противник, разполагаше с линкори.
А линкорите определяха изхода от военно-морските битки
(край на 1 част, следва)
Автор: Джеймс Холмс
Петя Паликрушева за News Front
