Ако българският народ не разбира какво му се случва, значи няма ум за една 14-годишна девица.
Нека маститите анализатори пресметнат колко пъти Русия е нападала и колко пъти е нападана.
Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления.
Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
Считам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.
Примерно, американските милиардери едва ли имат интерес да убиват руските олигарси и обратно. Много по-фарисейско, по-коварно и по-вероятно като перспектива е да се воюва с посредници, облечени в някаква идеологическа идиотска мантия.
Нали най-големият бич уж беше комунизмът, защо светът стана по-лош след неговото рухване?
Или както казваше един мой вече покоен приятел: казваха, че при комунизма жените ще бъдат общи, сега се оказва, че след комунизма те са още по-общи.
В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват:
“Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин”, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.
Не всички имат такава култура и не всички имат доблест.
Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление. Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва “вие не сте вече крепостни”, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр.
Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.
И на Нюрнбергския процес се обсъжда тази тема – имали са всички сведения колко имат, какво могат, с какви сили разполагат, и въпреки това онова чувство, заради което белогвардейците тръгват с Хитлер срещу Сталин, мисля, че още не е осмислено. А една история, която не е осмислена, тя още не е наука.
Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново през септември Съединението.
Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим.
Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.
Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск. Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят.
Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.
В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Единственото нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че първа жертва на войната става истината.
Факт е, че при сегашното противопоставяне руснаците са много по-умерени в разпространяването на данни за ужасяващите жестокости и от двете страни. Но в случая това не е толкова важно. Много активна е в момента войната… да я наречем медийна, пропагандна. И понеже няма идеологическа мантия, няма друга причина, затова Западът разпространява, че в Русия идва сталинизмът, че Путин е новият диктатор, цар и прочее.
Цялата работа е, че онази дума, която се отнася за Русия и отчасти за Америка, е необятност.
Тя все още буди апетити. Вижда се, че много общи неща има и в руската, и в западната икономика. Имаше предположение, че ако имаше американски сгради в бивша Югославия, американците не биха я бомбардирали. Но ето, американците са си извлекли урока от войната в Ирак и във Виетнам по-рано – те вече не употребяват сухопътни сили и собствени войници.
Нали знаете лафа, че американците ще се бият с Русия до последния украинец? Това е кощунство. И като политически метод, и като морална аргументация.
Е, как българският народ да не разбира, като може да превключи всякакво копче на радио, на телевизор, на компютър? Как да не разбира примерно, че 40 души са изгорени в Одеса, двама от които, казват, са етнически българи? Как да не разбира как се потули работата с малайзийския самолет над Украйна? Ами ако не разбира, значи той няма ум за една 14-годишна девица!
Патриотарството е професия. Патриотизмът е свещено чувство, което няма нищо общо с хонорарни карти, със субсидии и с предложения за министерски кресла.
Проф. Андрей Пантев