Турция в предверието на политически промени, с помощта на които Ердоган смята да внесе поправки в Конституцията, така че да си осигури още повече власт и правомощия. Такива неща разбира се, не се правят просто така, ако предварително няма някаква стратегия. А Ердоган отдавна се готви да заяви пред света Турция като важен играч. И затова разбира се, смята че му е нужна още повече власт.
За целта, на 16 април тази година в Турция ще се състои референдум за конституционна реформа, предлагащ преход от парламентарна форма на управление към президентска република. На гласуването ще бъдат изнесени 18 поправки, кардинално изменящи политическата система на Република Турция. Идеята е, президентът да се явява едновременно и държавен глава и правителство, с право да назначава и уволнява министри и вице-президенти, тоест всички, които не му харесват.
Президентът ще се избира с всенародно гласуване, с право на управление в рамките на два 5 годипни мандата, като ще получи и правото да оглавява собствена партия. Парламентарните и президентски избори ще се провеждат едновременно- за да няма грешки. Паралелно се предлага и увеличение на числеността на парламента ( с около 550-600 депутата) и намаляне на възрастта на кандидатите за депутати от 25 на 18.
Президентът на Турция също така ще получи правото на допълнителен граждански контрол на армията чрез създаване на специален Държавен наблюдателен съвет, а също така ще може сам да определи началникът на Генералния щаб на Турция.
Още- ще бъде намалена числеността на Националния съвет за сигурност и ще бъдат въведени висши съдебни съдилища. Това ще позволи да се завърши процеса по неутрализация на армията като политически субект, която ако по-рано е имала право да се намесва в политическия живот, то сега не.
Към този референдум президента на Турция Реджеп Ердоган и възглавяваната от него партия, се готвят отдавна, тъй като идеята за въвеждане на президентска система за управление, е предложена още през 2011 година от Партията за справедловост и развитие ( ПСР).
Тогава още не се получава реализацията й, тъй като парламентарната конституционна комисия не постига единомислие по въпроса. След избирането на Ердоган за президент на Турция през 2014 година, идеята зазвучава с нова сила и става ключово предложенуе на ПСР на парламентарните избори през 2015, когато Ердоган получава подкрепата и на опозиционната националистическа партия.
Какво готви Ердоган с тези изменения на фона на глобалните световни сътресения?
Противниците на конституционните промени, сред които най-голямата Народно-републиканска партия, която организира алтернативна кампания » НЕ», заявява, че плана на Ердоган е установяване на авторитаризъм.
Очевидните очевидности на които тепърва ще станем свидетели.
Ася Иванова-Зуан