Проектозакон, одобрен от Бенямин Нетаняху, налага нови изисквания за прозрачност на израелските асоциации. Текстът, чиято цел е да бъдат наказвани организациите, противопоставящи се на политиката на правителството, се вписва в нездравата атмосфера на „лова на вещици“, организиран от партиите, подкрепящи колонизирането.
НЕ МИНАВА и седмица без израелската десница да заявя, че и разкрила нови предатели.
Леви неправителствени организаци (НПО), определяни като „шпиони, финансирани от чужбина писатели, артисти, политици – в Мрежата всички имат право да бъдат заклеймени, стават жертви на сплашване и унижения, често съпроводени от расистки обиди и заплахи, поради това че се противопоставят на окупирането на палестинските територии или просто защото защитават демокрацията. Дори президентът на страната Реувен Ривлин стана жертва на такава кампания.
През декември 2015. Той имаше нещастието да вземе думата на конференицята, организирана в Ню Йорк от левия всекидневник Аарец, докато представители на „Breaking the silence“(Да нарушим мълчанието – НПО) се намираха в залата.
Тази организация на демобилизирани военнослужещи, които свидетелстват за службата си в окупираните територии, е обвинена, че очерня образа на Израел и на армията му. Обвиняват я също, че е предоставила доказателствен материал за войната в Газа през лятото на 2014 г. на анкетната комисия на ООН, на която израелското правителство беше отказало да сътрудничи.
Доклад на тази комисия установи нарушения, които могат да бъдат определени като „военни престъпления“, извършени както от Израел, на“, писатели, артисти, политици – в Мрежата всички имат право да бъдат заклеймени, стават жертви на сплашване и унижения, често съпроводени от расистки обиди и заплахи, поради това че се противопоставят на окупирането на палестинските територии или просто защото защитават демокрацията. Дори президентът на стра- ната Реувен Ривлин стана жертва на такава кампания.
На 8 февруари с 50 гласа „за“ срещу 43 „против“ (от общо 120 депутати) израелският парламент прие законопроект за прозрачността на НПО. Този текст, внесен от министърката на правосъдието Айелет Шакед, от партията „Еврейски дом“, привърженик на колонизирането, задължава всяка асоциация, която получава субсидии от чуждо правителство, да посочва са- моличността на дарителите в своите публични доклади и по време на контактите си с израелски институции и официални представители.
Ако не стори това, ще трябва да плати глоба от 29 900 шекела (6800 евро).
Този законопроект засяга много леви и правозащитни организации, които са финансирани от европейски и северноамерикански правителства, но не се прилага за онези, които получават частно чуждо финансиране, като десните организации, помагащи за колонизацията. Гласуването, разкритикувано от Европейския съюз и от САЩ, стана в контекст, белязан от подозрителност към част от гражданското общество и преди всичко от утвърждаването на политическия проект на министър-председателя Бенямин Нетаняху
Десните и крайно десните движения, подкрепяни от доста министри, разгръщат кампании за делегитимиране на правозащитните НПО-та. Най-активна в това отношение е „Им Тирцу“. Тази студентска асоциация, чието име означава „Ако го искате“ (по една известна фраза на Теодор Херцел, 1860-1904), се роди една сутрин на 2006 г., след среща на основателя й Ронен Шовал с Моти Карпел, един от водачите на движението на заселниците, автор на Революция чрез вярата (на иврит).
Книгата е публикувана през 2003 г. с подзаглавие Крахът на ционизма и настъпване на промяна чрез вярата.
Тя проповядва възстановяване на Йерусалимския храм и налагане на израелския суверенитет над цялата „земя на Израел“ – като се подразбира, че на нея арабите ще имат статут само на ger toshav: чуждо население, лишено от политически права.
Шовал е обладан от мисията да обнови ционистката философия и идеология, да се бори срещу кампаниите, делегитимиращи държавата Израел, и да отговори на пост- и антиционистките явления. Ръководителите на „Ако го искате“ не обичат да ги определят като „фашистко“ движение, но така и не успяха да осъдят за клевета няколко организации, които му лепнаха този етикет.
«Те живеят сред нас и това са шпиони»
С ПОМОЩТА на някои членове на парламентарната десница „Ако го искате“ постигна известни успехи главно срещу „Да нарушим мълчанието“. Несправедливо обвинени, че подкрепят международната кампания за бойкот, оттегляне на инвестициите и санкции (BDS – Boycott, Divestment and Sanctions) и че наливат вода в мелницата на враговете на Израел, ветераните на асоциацията получиха забрана за достъп до армията и училищата.
И „Им Тирцу“ се развихри. С помощта на Моше Клугафт, близък съветник на Нафтали Бенет, министър на образованието и председател на „Еврейски дом“, изфабрикува видео, на което се вижда мъж, размахващ нож към камерата със звуков фон и следния коментар:
„Още преди да ви намушка, терористът знае, че Ишай Менухин от Обществения комитет срещу изтезанията в Израел – шпионин, внедрен от Холандия, ще го опази от Шин Бет [израелската служба за сигурност]. Терористът знае също, че Авнер Гвариаху от „Да нарушим мълчанието“, германски шпионин, ще нарече „военнопрестъпник“ войника, който ще се опита да предотврати атентата.
Терористът знае също, че Сиги Бен- Ари (адвокатка – бел.прев.) от „Хамокед“ (правощитна организация) – шпионка на нор- вежкото правителство, ще го защити пред правосъдието. Още преди да ви намушка с ножа, терористът знае, че Хагай Елад Б`Целем (Израелския информационен център за човешките права в окупираните територии) – шпионин на Европейския съюз, ще обвини Израел във военни престъпления.
Ишай, Авнер, Сиги и Хагай са израелци. Те живеят сред нас и са шпиони. Те се бият срещу нас, когато ние се борим с тероризма.“
По тази логика Европа, която подкрепя решението за две държави, е следователно враждебна на Израел и е съучастничка на тероризма.
„Им Тирцу“ разполага с престижен спонсорски комитет. В него влизат университетски професори, сред които Роберт Ауман, лауреат през 2005 г. на наградата на Шведската банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел, и французинът Жорж-Елиа Сарфати, професор в Сорбоната, както и адвокати като Дафне Нетаняху, снахата на премиера.
Опирайки се на тази подкрепа, организацията отиде още по-далеч, като изобличи като левичарски „шпиони“ най-добрите писатели и артисти на страната – Амос Оз, Аврам Б. Йехошуа, Давид Гросман, както и първокласни актьори.
И макар досега правителството и десницата съучастнически да пазеха мълчание пред този маккартизъм, все пак накрая се чуха някои гласове.
„Да се сочат по този начин мними предатели, е стара фашистка техника, едновременно грозна и опасна“ – отсече Бени Бегин, исто- рическа личност на „Ликуд“, партията на Нетаняху, и син на бившия министър-председател Менахем Бегин.
Бенет също реагира, като определи инициативата на „Им Тирцу“ като „неудобна и ненужна“. След всичко това Нетаняху не можеше да остане назад:
„Против съм да се използва думата „предател“ за онези, които не са съгласни с мен. Ние сме демокрация и има множество мнения.“
Но в същото време той обвини „Да нарушим мълчанието“, че е „опетнило името на Израел в света“ .
От своя страна министърката на културата Мири Регев публикува следното уточнение:
„Макар обществеността да има право да бъде информирана, трябва да се избягват коментарите, които могат да подбуждат към насилие.“
Тази много активна личност, член на „Ликуд“, се е прицелила обаче в левите творци.
За това свидетелства нейният законопроект за „културната лоялност“. Текстът цели да забрани изплащането на субсидии на всеки артист, който накърнява символите на държавата, подкрепя тероризма или се противопоставя на съществуването на Израел като еврейска и демократична държава.
Населението не отхвърля този подход.
Още през юни 2015 г. според резултатите от анкета на Израелския демократичен институт агресивното поведение на министърката към артистичния свят й е донесло подкрепата на 59% от израелските евреи.
Колкото до НПО за защита на човешките права, през октомври 2013 г. те са били по-скоро непопулярни – 52% от запитаните са смятали, че те накърняват честта на държавата.
„Интифадата на ножовете“ – с други думи, вълната от палестински нападения срещу израелски военни и цивилни граждани, допринася за втвърдяване на обществото и за завоя му надясно.
„Докладът за омразата“ на фондация „Берл Кацвелсон“ установява средно повече от 500 000 коментара и злобни или расистки реплики всеки месец.
През януари 2016 г. журналистът Нахум Барнеа описа днешния Израел, който му напомня политическото насилие в Германия от 1918 до 1933 г. в навечерието на завземането властта от нацистите:
„Това прилича на Ваймарската република. Мирише като Ваймар. Разядено е от тумор като Ваймар. Ние не сме Ваймарската република, но онова, което става сега, напомня по доста признаци случилото се там. Може да е нещо добро. Може би тази вълна на подстрекаване към омраза ще накара израелците да разберат колко хлъзгаво е нанадолнището. Хубавият ни живот, в сравнение с онова, което става у нашите съседи, ни заслепява. Преди известно време срещнах един писател, който фигурира в списъка [на „предателите“]. Той ми каза:
„Нетаняху управлява нашия самолет право срещу планината.“
Отговорих: „Това е лоша новина. Добрата е, че пътуваме в бизнес класа“.
Нетаняху, начело на правителството от седем години, е убеден, че води страната в правилната посока и държи упорито кормилото надясно, както в икономически и социален план, така и по отношение на палестинците и политическите си противници.
Според него точно израелската левица винаги се е заблуждавала.
Още през 1995 г. в книга, публикувана след подписването на споразуменията от Осло, той обясняваше, че тази левица „е предразположена да възприема аргументите на арабската пропаганда, основана на принципа за „неотменните права на палестинския народ“, водеща до създаването на палестинска държава редом до един отслабен Израел.
Този синдром се дължи на хроничната болест, от която страда еврейският народ от началото на ХХ век – марксизма, който просмуква левите, крайно левите и комунистическите еврейски движения в Източна Европа“.
Това обяснявало защо „хора умни, нравствени и образовани заявяват, че Израел трябва да се изтегли от „териториите“ (…).Свидете- ли сме на надигане на антисемитизма, на огромна вълна на омраза към Израел заради засилващия се ислямизъм, докато асимилирането на евреите от диаспората върви бързо. Но това не интересува особено политическото ръководство на левицата, което работи, за да осъществи целта – „да бъдат освободени палестинците от бремето на израелската окупация“, и изоставя сърцето на родината на еврейския народ“.
Нетаняху смята да прокара проект за закон в Конституцията, който определя Израел за държава- нация на еврейския народ и предвижда законодателят да се вдъхновява от принципите на юдаизма.
Управлението ще бъде определено като демокрация, но в нея единствено евреите биха имали колективни права, мюсюлманите и християните, или 20% от населението, биха имали само индивидуални права, предвидени от законите.
Според адвокатката Сасон това означава, че сега „основният антагонизъм в страната не е „левица или десница“, а „за или против демокрацията“.
И докато провалът на мирния процес като че ли неизбежно води до някаква форма на двунационална държава, кампанията, оркестрирана срещу левицата от правителството и десницата, поставя въпроса за бъдещето на демокрацията в Израел.
Въпрос, който засяга също еврейските общности в чужбина, където повечето интелектуалци пазят оглушително мълчание за този развой.
ШАРЛ АНДЕРЛЕН *
* Журналист, автор на В името на храма. Израел и неудържимият възход на еврейското месианството (1967- 2013), Сьой, Париж, 2013