Победилата на изборите през октомври 2015 г. консервативна полска партия „Право и справедливост“ (PiS) непрекъснато прави демонстрации на авторитаризъм. Европейската комисия откри през януари т.г. „процедура за спасяване на правовата държава“, нещо безпрецедентно в историята на Европейския съюз. Мачкани четвърт век от ултралиберализма, избирателите на „Право и справедливост“ изглежда са привлечени най-вече от обещанията на партията в социалната сфера.
В КЛУБА на „Солидарност“ в каменовъглената мина „Мир“ в Руда сласка, Силезия, Адам Калабис, 46-годишен здравеняк, остриган, ни предлага чай. Огромните му ръце са все още черни от въглищата. Допреди половин час е бил на осемстотин метра под земята.
„Тук работим 4000 души, половината от които са миньори. Аз съм в тази мина от 18-годишна възраст. Започнах като носач на чували с въглища. Сега съм по поддръжката“.
Този великан казва, че е „мината го е изхабила“.
„Надявам се да не свърша като баща си, който се пенсионира на 45 години и почина една година след това.“
Калабис не е сигурен, че ще стигне до пенсия:
„Предишното правителство премахна дните за отпуска по болест и дните за кръводаряване“.
Някои миньори имали навика да дават кръв, за да спечелят един почивен ден…
„Либералите дори вече не включват в годините за пенсия военната служба от времето на комунистите!“
„Седем часа и половина на ден, пет дни в седмицата, за 2900 злоти“, тоест, по-малко от 700 евро.
Трудно е да се намери постоянна работа, въздиша миньорът. Затова младите бягат в чужбина.“
След като през 2004 г. Полша влезе ЕС, най-малко два милиона поляци емигрираха, главно в Обединеното кралство.
„Синът ми и дъщеря ми мечтаят да живеят в Англия. Капитализмът е добър за онези, които знаят да търгуват, но не и за другите“, заключава Калабис и повдига рамене.
Шарени плакати висят на кабърчета по стените на профсъюзния клуб: знамето на „Солидарност“, полският герб – бял орел върху червен фон, задължителният портрет на Йоан-Павел II, снимката на местен шампион по бокс с посвещение и… календарът на партия „Право и справедливост“.
Като миньор и представител на „Солидарност“ Калабис работи също и за тази партия, по-дясна от традиционната дeсница. Освен това „Солидарност“ призова да се гласува за Анджей Дуда, кандидатът на „Право и справедливост“ в президентските избори през май 2015 г.
За парламентарните, които се проведоха след президентските, синдикатът не обяви предпочитания, но всички разбраха посланието му…
„Аз съм католик, но това не обяснява моята партийна принадлежност адлежност. „Право и справедливост праведливос “ е единствената партия, която ни поддържа, те са по-близо до хората. След експлозията в мина „Халемба“ президентът Качински дойде да ни види, това ме трогна.“
И обратното, Калабис хули либералите от „Гражданска платформа“ (PO), дясноцентристката партия, управлявала от 2007 до 2015 г.
„Заплатата ми се увеличи със 150 злоти (34 евро) за последните 15 години. И не съм за оплакване, вдовицата на приятеля ми, убит от експлозия на газ гризу в мина „Халемба“ (23 убити през ноември 2006 г.), получи 6 заплати – и край, нищо повече!“.
Стиска ръцете си на борец:
„В семейството ми всички бяхме миньори, от много поколения. Но аз съм последният. Жена ми чисти публичните клозети с един „договор боклук“, за 800 злоти (180 евро) на месец при пълно работно време!“
„Договори боклук“ тук наричат „гъвкавите договори“.
Миньорът казва, че бил потресен от присъствието на президента Бронислав Коморовски на погребението на генерал Войчех Ярузелски (президент от 1981 г. до 1989 г., който беше преследвал „Солидарност“). Не можел да преглътне също, че правителството на „Гражданска платформа“ (PO) предвиждало през януари 2015 г. да затвори мините без никакво съгласуване.
„Аз научих за предстоящото затваряне на моята мина от телевизията!“, казва ядосано.
Убеден е, че бившият премиер от „Гражданска платформа“ Доналд Туск, днес председател на Европейския съвет, „иска да затвори всички мини, а „Право и справедливост“ се кълне, че ще ги запази.
Повечето колеги гласуват за тази партия“. На 25 октомври 2015 г. „Право и справедливост“ спечели изборите за Диета и Сенат с 37,6%, срещу 24,1% – за либералите, и 8,8% – за популистите от„Кукиз15“. Прогресисткият лагер не получи нито едно място, тъй като не успя да премине приетите бариери (8% – за коалиции, и 5% – за партии).
Левицата, разделена на „Обединена левица“ и „Заедно“, е жертва също и на това, че реакционната десница си присвои идеите й.
Тя няма нито едно парламентарно кресло.
Няколко месеца преди това, през май 2015 г., президентските избори предизвестиха този завой към консерватизма. Президентът либерал Бронислав Коморовски беше победен на втория кръг от Дуда, един почти неизвестен политик. Въпреки настоятелните ни молби, нито един представител на PiS не ни прие.
Но едно „сочно“ интервю с министъра на външните работи Витолд Вашчиковски, излязло най-напред в немския таблоид Билд на 3 януари 2016, дава някаква представа за идеологията на тази партия.
КОНСЕРВАТИЗМЪТ обаче не е единствената мотивация на избирателите на партията. Те произлизат и от обедняващата и неосигу- рена Полша, от онази Полша, която се крие зад добрите макроикономически показатели.
Полша на обикновените хора, като Калабис и семейството му, които патят от ултралибералните реформи и могат да избират само между „договорите боклук“ за по 200 евро и емиграцията. Полша се е специализирала като подизпълнител за продукти от ниската гама за големите европейски компании, особено германските.
Полша е страна с пенсии, по-ниски от 300 евро.
„Право и справедливост“ – националистическа, клерикална, протекционистка и ксенофобска партия, успя да привлече всички разочаровани с една амбициозна социална програма:
детски помощи от 500 злоти (115 евро) на дете, финансирани от данъци върху банките и големите големите супермаркети, минимална часова заплата и връщане към пенсиониране на 60 г. – за жените, и 65 г. – за мъжете. Докато либералите искаха да вдигнат пенсионната възраст на 67 години.
(край на 1 част, следва)
Седрик Гуверньор