Вигенизация до дупка!
„Позитано“ 20 се кланя на Вашингтон и Брюксел, а не на Бузлуджа.
Селекцията на БСП за изборите потвърждава диагнозата.
Вигенизация до дупка!
Да си кажа право като човек с лява култура никога не съм приемал Корнелия Нинова за автентична червена Жана д’Арк. В никакъв случай не отричам нейните делови и политически качества, напротив само комплименти за гениалния ход с Румен Радев, но в същото време не мога да се освободя от усещането за подмяна и двойна игра. Най-вече заради плътната връзка на интересната дама с капитала и приватизацията под егидата на Иван Костов. Наистина, нещо не е както трябва, след като госпожата изведнъж смени синия тоалет с червен костюм, но нито веднъж досега не намери добра дума за по-добрата България до 10 ноември 1989-а?! А да си спомняте поне една нейна изява в полза на „комунистическата кауза“, преди внезапно да се окаже в ролята на „червената амазонка“?
Точно по тази причина започвам да вярвам, че приписваната в социалните мрежи РМД следа с отпечатъци от Командира не е лишена от основание…
Но какво по-вярно доказателство за грозната идейна нечистоплътност от листите на „Позитано“ 20 за предстоящите парламентарни избори? Селекцията на апаратната БСП с фризурата на Корнелия потвърждава диагнозата.
Както винаги след преврата срещу Тодор Живков преди 27 години псевдочервената номенклатура се кланя на Вашингтон и Брюксел, а не на Бузлуджа.
Новоизлюпените „социалисти“ пригласят на пишман „десните“ болшевики в геополитическия слугинаж и не смеят да гъкнат и мръднат, да не би случайно да излязат извън матрицата и схемата на новия Голям брат.
Защото Вашингтон раздава номинациите за власт, „опозиция“, парламент, министерства, агенции, посолства, грантове и въобще всичко необходимо за елитен статут.
Да се върнем обаче на водещите имена, оглавили листите на БСП за предстоящия парламентарен вот, защото те отразяват ценностите и тенденциите на политическата формация, която ги лансира.
Най-скандалната фигура без никакво съмнение е Кристиан Вигенин.
Този лъскав младеж, лансиран от Сергей Станишев, вече цяло десетилетие нахално се разхожда по главите на червения електорат и вбесява поколения партийни и безпартийни симпатизанти на coциалната идея. Откъде накъде това клинично недоразумение с излъчване на соросоидна извратеност има запазено място във всяка селекция на „Позитано“ 20?
Отговорът е елементарен – евро-комсомолецът е протеже на CC и в БСП, и в ПЕС, а освен това е възпитаник на американска лидерска програма за марионетни „свирки“ в Източна Европа. Какво повече?!
И Вигенин усърдно изпълнява мисията, за която е удостоен с лесни европари и тлъста бюджетна заплата като манекен в Брюксел, външен министър и абониран депутат. Както е известно този нашенски евро-атлантически Павлик Морозов, детето символ на болшевизма в СССР през 30-те години, легитимира неонацистката хунта в Украйна като първи български дипломат през 2014-а, а наред с това направи мили очи на фашизоидните петролни монархии от Персийския залив, като им обеща отворени граници за „мигрантите“ на шериата…
Ето как „Позитано“ 20 търси одобрението не на своя електорат, а на Големия брат от САЩ, заложил не само на „десни“, но и на „леви“ подизпълнители.
За разнообразие и за имитация на „демокрация“ c различни цветове.
Интересното в случая е, че Нинова и Ко очевидно не се вълнуват от щетите, нанесени от Вигенин и подобните му, защото за олигархията в БСП е важно да си осигури благоволението на официалните и „неправителствените“ центрове оттатък океана и в Брюксел.
И защо не, при положение че и 15% от гласовете стигат за 40 богоизбрани „червени“ сенатори?! На кого му пука за идеята, историята и каузата, завещани от Благоев и Димитров на днешните измекяри от партийния хермафродит с дясна глава и ляво тяло?
Чудовищният автогол с убиеца на червени гласове Вигенин обаче не е прецедент в обявените листи от „Позитано“ 20 за парламентарния вот в края на март.
Вигенизацията не е изолиран епизод, наложен от Станишев, a трайна тенденция, отвеждаща Столетницата към отвъдното.
Сред тривиалните апаратни номинации на утвърдени партийни фигури като Жельо Бойчев, Дора Янкова, Драгомир Стойнев, Красимир Янков, Таско Ерменков… и неизбежния Петър Кънев, се открояват медийните, консенсусни авторитети Тома Томов и Елена Йончева. И двамата са доказани фигури в бранша, но какво наднича зад техните личности? Особено зад широкия гръб на някогашния външнополитически корифей на единствената соцтелевизия?
Тарикатите от „Позитано“ 20 очевидно още живеят в периода преди „новата ера“ на Доналд Тръмп. Тоест – с разбирането, че слънцето изгрява и залязва само и единствено в САЩ.
Именно в тази посока води лансирането на Тома Томов, който в качеството си на всепризнат ерудит и анализатор за четвърт век така и не намери една добра дума за България преди 10 ноември 1989-а?!
А точно това би трябвало да е фундаменталната отправна точка на БСП за реабилитация на лявата идея.
За номенклатурата около Нинова обаче очевидно приоритетът е съвсем различен. И затова бившият коментатор в „Панорама“ и „Светът в действие“ излезе на преден план заедно със своята чаровна апология на всичко американско, c превъзнасянето на Юдата Горбачов и антибългарина, антикомуниста Кристо плюс реверансите към… Бойко Борисов.
Наистина, неведнъж г-н Томов намекна за режисьорите и спонсорите на геноцида в Украйна, Ирак, Либия и Сирия, за „Арабската пролет“ и трагедията на Европа, но винаги с половин уста и с едно и две наум.
Точно в унисон с разкрачената позиция на „червената“ аристокрация от „Солни пазар“, лапаща електорален дивидент от Благоев и Димитров, но ръкопляскаща на Рейгън, Тачър, Буш, Клинтън и Меркел…
Защо да се чудим обаче на двойните пасове в безпартийното пространство, след като не друг, а Бойко Борисов лансира „червената уста“ Мая Манолова за омбудсман? Хем я извади от „опозицията“, хем й изпрати за заместник своя кадър Диана Ковачева, хем върза още по-силно Ангел Найденов към евроатлантическата схема.
A отгоре на всичко „пчеличката“ от Кюстендил започна да снася в мажоритарния кошер на ГЕРБ. …
Садо-мазо номинацията нa Вигенин, който на всеки вот убива стотина хиляди червени гласове, е доказателство за вътрешния саботаж нa Станишевата шайка.
Ho какво чакаме от любимците на мазния социал ренегат Мартин Шулц, спечелил милиони от Брюксел, докато „обслужва глобалните корпорации, плюе срещу “Русия и агитира за отворени врати пред инвазията на испямизма срещу Стария континент?!
А сега този гуру на нашия Сергей имитира опозиция на европрестъпничката Меркел в Германия…
Ето как излиза, че с определени имена в листите за изборите и c цялостната си политика елитът на БСП за втори път разстрелва червени светини след репресията по ЗЗД, извършена от монархофашистката клика на Кобургите преди 9 септември 1944 г.
И Дядо Благоев, и безсмъртният победител от Лайпцигския процес ще се обърнат в земята, ако видят отнякъде как масонската ложа на „Позитано“ нагло и безпардонно храчи върху идеала, като натрапва на червената България такива като Кристиан Вигенин, Мартин Захариев или Петър Стоянович…
За любимия спътник на Станишев вече стана дума, но още по-тежко е петното, нанесено от двамата десни талибани, приласкани във ведомостта от безполовите „социал-демократи“ от евро-БСП.
Непоносимият сноб от “Егоист“ е позор за лявата общност, а културният министър на Орешарски е проклятие! И как иначе, след като този СДС маниак не толкова отдавна определи гениалния поет Вапцаров за терорист?! И тези „сини боклуци“ бяха граждански опции на Столетницата…
Да се чудим ли при това положение, че нито за миг козметичният салон на Нинова не произвежда послания, адекватни на левия електорат?
Нито за чудовищните престъпления на глобалната олигархия, нито за геополитическия Холокост, наложен от клановете Буш и Клинтън от Косово до Ирак, Сирия и Либия, нито за агресивната политика на НАТО към границите на Русия.
Е, как ще печелят избори след като „говорят на различни езици с Бузлуджа?
Няма да помогне и комедията с Нона Йотова, Йорданка Христова и Павел Поппандов.
Необходима е битка срещу Капитала, Олигархията и Партията на войната от Вашингтон, а нe сладкарница…
Георги Атанасов
коментатор
в-к „Уикенд“, 18-24 февруари 2017 г.