В неотдавна публикуваната книга на експерта по Близкия Изток Михаел Людерс «Die den Sturm ernten» е описано как в края на август 2013 г. ръководителят на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клепър е сдържал Обама да не нанася ракетен удар по Сирия.
Тогава Клепър е успял да убеди президента на САЩ, че Башар Асад не е виновен за химическата атака.
Като едно от доказателствата той е използвал анализа на взетите от Гута проби от зарин.
Резултатите от анализа, проведен в лабораторията за химическо оръжие към британската армия, са показали, че следите от газ, които са били открити в предградието на Дамаск, са имали друг състав, химически вещества, които е имала на разположение сирийската армия.
Към това трябва да се отбележи и фактът, че газовата атака в Гута е извършена по времето, в които в Сирия са били проверяващите инспектори от ООН за химическо оръжие.
Гюнтер Майер от университета в Майнц припомня, че в Сирия те са пристигнали по настояване на президента Асад след газовата атака, извършена през март 2013 г. северно от Алепо.
Сред загиналите тогава имаше и войници от сирийската армия.
С помощта на проверяващите от ООН Асад е искал да открие виновниците за атаката, отбелязва Майер и добавя:
«Безсмислено е дори да се допуска, че властта ще проведе подобна атака точно тогава, когато в страната има комисари за проверка».
Бившият инспектор от ООН Ричард Лойд и екс-съветникът на Главнокомандващия ВМС на САЩ Теодор Постол, който преподава в Технологичния университет в Масачузетс, също се съмняват, че виновникът за химическата атака през август 2013 г. е Башар Асад.
В съвместния им отчет, публикуван в началото на 2014 г., експертите отбелязват, че обстрелът на Гута, осъществен с натъпкани с газ боеприпаси, би могъл да бъде осъществен само от територии, които са контролирани от метежниците джихадисти.
News Front