Президентът Доналд Тръмп скъса с политиката на предшествениците си още с първата си реч.
Заявявайки с високомерен тон и стиснат юмрук, че лозунгът „Америка преди всичко“ обобщава „новата визия, която ще управлява страната“, той извести, че единствената функция на международната система, която САЩ създадоха преди повече от седемдесет години, е само да им служи.
В противен случай ще отпадне. Тази откровеност наруши спокойствието на другите държави, по-специално европейските, които се преструваха, че вярват в съществуването на една демократична „атлантическа общност“, ръководена от взаимноизгодни договорености. С Тръмп маските падат. В тази игра, в която той винаги е смятал, че няма печеливши, страната му възнамерява да „спечели както никога досега“, независимо дали става дума за пазарни дялове, дипломация или околна среда. Горко им на губещите по света.
Сбогом и на големите многостранни споразумения, особено в областта на търговията. Фасониран от ученическите си спомените от 50-те години на XX век, новият обитател на Белия дом преповтаря от десетилетия насам историята, според която Америка винаги се е държала като добър самарянин и от 1945 г. насам е „направила богати други страни“, които под защитния й чадър „произвеждаха продуктите ни, откраднаха предприятията ни и унищожиха работните ни места“ .
Въпреки описания от него „погром“, големи богатства на американци са оцелели. Сред тях и неговата империя от луксозни резиденции, разпръснати на четири континента. Но тези хитрини имат малка тежест на фона на идеологическата промяна, която се очертава – президентът на САЩ залага, че неговият протекционизъм „ще донесе голям просперитет и голяма сила“ в момент, когато на Икономическия форум в Давос ръководителят на Китайската комунистическа партия внушава, че страната му ще замести Америка като двигател на капиталистическата глобализация.
Какво казва Европа?
Вече в разпад още преди резкия завой във Вашингтон, тя гледа как минават влакове и понася объркана ръмженето на своя кръстник.
Тръмп, който (с основание) подозира, че Европа е подчинена на икономическите решения на Германия, изрази задоволството си от факта, че Обединеното кралство реши да напусне ЕС, и презря антируската мания на Полша и прибалтийските държави.
Това означава, че има опасност ръководителите на Стария континент, които от години са се отказали от всякакви амбиции, противни на желанията на американския си господар, да намерят затворена вратата на американското посолство, където по-рано ходеха, за да потвърдят лоялността си.
Нищо не гарантира, че едностранната политика на Тръмп ще ги принуди да се откажат от биберона на атлантизма и догмата на свободната търговия, за да стъпят на краката си.
И все пак, може да се очаква подобно развитие на нещата през настоящата година на избори във Франция и Германия.
Серж Алими