Интервю на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров пред списание National Interest, публикувано на 29 март 2017 година
National Interest: Бих искал да започнем с въпроса за Ваша предстояща среща с Държавния секретар на САЩ Р. Тилърсън: както съобщават медиите, тя може да се състои съвсем скоро.
Сергей Лавров: Чух за това.
- Какво очаквате от срещата с държавния секретар Тилърсън и какви цели преследвате?
След като в САЩ се проведоха избори, скоро след деня на изборите президентът Путин и новоизбраният президент на САЩ Тръмп говориха по телефона. Разговаряха добре, макар и в много общи черти, обсъдиха ключовите проблеми в нашите отношения. Разбира се, ключовите международни проблеми също. Те се договориха, че и в бъдеще ще общуват помежду си. След встъпването на Тръмп на власт те разговаряха още веднъж и потвърдиха, че е необходимо да се търси път за ефективно решаване на международните проблеми.
И, разбира се, да се мисли какво да се направи, за да се нормализират нашите двустранни отношения. Договориха се, че ние с държавния секретар Тилърсън ще обсъдим по-подробно въпросите, които са на дневен ред, както и въпроса за подготовката на срещата на президентите, която трябва да се състои тогава, когато това бъде удобно за двете страни и двамата лидери.
След това се срещнахме с държавния секретар в средата на февруари в Бон по време на срещата на министрите на G20 и разгледахме твърде значителна част от двустранния дневен ред. Разказах му за хода на нашето взаимодействие по въпросите на двустранните отношения с администрацията на Обама и за тези проблеми, които се натрупаха за този период.
Не засягахме същността на тези въпроси, аз просто го информирах, за да може неговият екип, който още не е формиран, да анализира тези въпроси и да определи отношението си към тях.
Освен това, обсъдихме Сирия, Иран, Корейския полуостров, Близкия Изток като цяло, отношенията между Русия и Запада. Разговорът беше по същество, макар и твърде общ, което е естествено, защото това беше нашата първа среща с господин Тилърсън. Обсъдихме и продължаваме да обсъждаме възможността за лична среща. Щом окончателно се споразумеем, то това ще бъде обявено.
Струва ми се, че при личното си общуване ние не изпитваме неудобство. Чувствам се съвсем комфортно, считам, че Рекс се чувства по същия начин. Нашите помощници трябва да работят повече съвместно, но това без съмнение може да се постигне само след като екипът на Държавния департамент бъде окончателно формиран.
- Споменахме за нормализирането на отношенията между САЩ и Русия. Какво разбирате под «нормални отношения»?
«Нормални» отношения — това е уважително отношение към своите партньори без опити да се натрапват каквито и да било свои идеи на другата страна без да се отчитат нейните собствени възгледи и грижи, постоянен стремеж да се вслушваш и чуваш и по възможност да се откажеш от комплекса за превъзходство, който без съмнение беше толкова характерен за администрацията на Обама.
Те бяха полудели по своята изключителност, по своята водеща роля.
Бащите-основатели на САЩ също говореха за своята водеща роля и считаха американската нация за изключителна, но те биха искали другите само да отчитат американския опит и да следват американския пример. Те никога не са предлагали на САЩ да натрапват в това число със сила своите ценности над другите.
Явно администрацията на Обама се придържаше към друго мнение. Дълго преди събитията в Украйна, събитията в Крим в началото на декември 2012 г. в Дъблин се състоя среща на министрите на ОССЕ. Делегацията на САЩ бе оглавявана от Хилъри Клинтън, която беше по онова време държавен секретар. По време на двустранната ни среща тя се опита да промени отношението ми по един от трудните въпроси от дневния ред. Помня тази ситуация, защото по време на срещата на ниво министри госпожа Клинтън взе участие в срещата в Дъблинския университет и прочете лекция, в която каза нещо от този род:
«Ние се опитваме да намерим ефективни способи да забавим или предотвратим ресъветизацията в бившето съветско пространство».
Това беше през декември 2012 г.
Не разбрах какви действия тя считаше за стъпка към «ресъветизацията» на пространството.
Да, наистина, обсъждаше се въпросът за Украйна, за създаването на Търговския съюз в състава на Казахстан, Беларус и Русия, но ако причината беше точно в това, то става очевидно истинското отношение на Обама към случващото се в бившето съветско пространство и територията на СНГ, стават ясни и стремежите на администрацията на Обама да поставят под свой контрол геополитическото пространство около Русия, при това без да се интересуват какво мисли по въпроса Москва.
Точно това предизвика кризата в Украйна, след като САЩ и Европейският съюз поставиха на украинците ултиматум: или сте с нас, или с Русия сте против нас.
В резултат твърде неустойчивата украинска държава не издържа на натиска и се случи това, което се случи: преврат и всичко, което последва след него. Излиза, че хора от екипа на Обама са считали за нормално да диктуват своите условия където им е угодно, в това число до границите на такава крупна държава като Русия.
Според мен това абсолютно не е нормално.
