Политиката не е бягане на къси разстояния, тя е маратонска щафета. И най-високомерните десни политици у нас за три дни се съгласиха с това. Вредно е и конюнктурното поведение – да участваш в избори, които можеш да обявиш за незаконни, ако има кой да ти плати. И едновременно да искаш „Нова република“, Реформи, та дори и съдебна реформа като „Да, България“. Но Бойко Борисов сам си уреди изборите и сега няма да плати нито на десните, нито на Слави Трифонов да обявят по улиците, че изборите са незаконни.
Ръководството на БСП смята, че е спечелило изборите. Пък и защо да идва на власт, като сигурно го чакаше румънски сценарий. От гледна точка на либералния консенсус, който е удобен за големите собственици в БСП – да, резултатът е печеливш. Големите сделки вече няма да могат да се решават еднолично от Борисов и той със сигурност няма да изкара повече от година и половина като полуминистър-председател. По главата му ще се катерят патриоти, социалисти, варненски и чужди монополисти.
Но от гледна точка на левия електорат, на бедна и едва оцеляваща България, която не живее в София и няколко големи града, от гледна точка на наемниците и безработните, БСП загуби изборите, които можеше да спечели. Вярно е, че лявата партия не обеща много на бедните, но пък можеше все пак да надскочи постната си програма и със сигурност да помогне за оцеляването на болници и училища.
Само ден след като ГЕРБ спечели изборите, вече закриха болницата в гр. Дупница. Само дни след като Борисов сигурно се връща на власт, увеличават драстично цените на газа, на ел.ток, а от там на хляба и всичко останало. Защо не по-рано или по-късно? Защото Б.Борисов и Цв.Цветанов неформално бяха на власт през цялото време след оставката на второто правителство на Борисов.
Ръководството на БСП така и не поясни на хората защо Б.Борисов подаде толкова безотговорно оставка? Още тогава беше ясно, че той разчита на сигурна победа на предсрочни избори. И е бил прав, защото тази победа се осигурява не просто от електората, както твърдят социолози и пиари, а от местната власт, кметовете на ГЕРБ, от главен прокурор на Борисов и от полуполицейската партийна машина на Цв.Цветанов. В България т.н. електорат изобщо не е свободен да решава за кого да гласува, той е стигнал до чисто робски или феодални зависимости от работодателите си. Свободата на словото идва след това.
Ръководството на БСП направи принципни политически грешки и загубата на партията се очерта още в края на януари т.г.. БСП свика конгрес на победата и К.Нинова се държа като победител далеч преди изборите. Такова поведение е политически нон-сенс.
Беше променен уставът на БСП, за да напуснат партията нейни знакови леви лица. Защото не са в синхрон с либералните настроения на новото ръководство.
И след като разби или най-малкото дезориентира партията, Нинова започна да говори за голяма промяна. Правилно беше да има нови лица, но не беше задължително те да са водачи на листи, най-малкото защото не познават партията. Те можеше като начало с успех да заемат вторите места. По изборен резултат от новите лица само Елена Йончева се доближава до ГЕРБ, останалите губят с около 10 %. И това е грешка на ръководството, а не на т.н. нови лица или на хората по места.
Втората грешка на г-жа Нинова аз лично считам за фатална. Тя не можа институционално да осмисли и да реализира победата на президента Румен Радев.
Ако един политик не може да работи с дадената му власт – той или не е политик, или е зависим.
Отказът на БСП да участва и да влияе при формирането и работата на служебното правителство, което състави левият президент, беше отказ от отговорност, от промяна и от победа.
Не можеш да промениш власт само с говорене, не можеш да очакваш либералния професор Герджиков да пресече практиките на ГЕРБ да печели избори с всякакви методи – корпоративен вот, натиск върху работещите хора от собствениците, натиск върху администрацията, заплахи от кметовете и на практика феодални зависимости по селата. БСП остави целия антидемократичен арсенал на Б.Борисов и Цв.Цветанов в действие и искаше от хората сами да се справят с него.
Това е политическият позор за БСП на тези избори – хората искаха промяна, искаха Борисов да го няма повече, защото не се търпи политиката на обир на бедните с преки и косвени данъци, политически рекет върху бизнеса, липса на пари за елементарно потребление, чадър над прокуратурата и липса на всякаква държавност.
До днес БСП не се е възмутила силно от купуването на гласове, а може би тези парламентарни избори бяха най-корпоративни и най-купени. Циганските махали изчакваха спокойно да дойдат парите в деня на изборите. Полицията нищо не видя. Накрая показаха по телевизията мърморещи неграмотни хора, които не знаят за кого са гласували, които сякаш са изключение, а не практика.
След изборите лидерката на БСП показва задоволство от резултата, от себе си и от новите лица в партията. Грешка тя вижда в недостатъчно проевропейската си реторика. Нещо, в което я обвиниха български автори в американски, френски, немски и други медии, а то си беше чиста постистина, т.е. лъжа.
Нинова е последователен евроатлантик и поне тя трябваше да се възмути от лъжите на неолибералните ни експерти, които даваха интервюта за „опасността от нова ориентация на България“.
Всички нови лица като водачи на листи бяха твърди проевроатлантици. Опастността от нова външна политика беше просто измислица.
Проф. Иво Христов загуби от ГЕРБ в Пловдив. Кристиян Вигенин в Ямбол има най-висок процент над ГЕРБ, а той в проруски чувства не може да бъде обвинен. Проф.Иво Христов е по-познат в Пловдив, отколкото Кр. Вигенин в Ямбол. Изглежда, че анализът на резултата е свързан със структурното състояние на партията, а не точно с личността на един или друг водач. Изборите все още не са мажоритарни, какъвто извод негласно направи последният конгрес на БСП и изпревари дори либералните индивидуалисти за сметка на колективната игра, в която е силата на лявото.
Един от задължителните изводи от тези избори е, че без демократични институции – няма никакви условия за промяна. Битката с авторитарния олигархичен модел изисква мобилизация на всички граждани начело с опитни и независими лидери. Иначе в България може и да има смяна на партии във властта, но добра промяна за хората няма да има.
Доц. д-р Мария Пиргова